Том 5 (Исторически драми) [bg]

ФАЛСТАФ

Маринована хамсия да съм, ако не ме е срам от войниците ми! Злоупотребих по възмутителен начин с кралския набор. В замяна на сто и петдесет войници набрах триста фунта в звонк и нещо отгоре. Викам само заможни стопани, чифликчийски синове, годеници с насрочен сватбен ден, отбор изнежени пъзльовци, които се боят от барабанния бой като от дявола и се стряскат при мускетен гръм повече от стреляни патици. Набирах само мамини синчета със сърчица колкото главичка на топлийка и всички до един се откупиха, тъй че сега отрядът ми е съставен от знаменосци, капрали, лейтенанти и други офицери, по-дрипави от Лазара, както го представят по рисуваните гоблени, дето псетата на богатия му лижат струпеите; от сган, която, честно казано, никога не е служила: лакеи, прогонени за кражба, младши синове на младши братя162, избягали кръчмарски слуги, пропаднали ханджии — тлен и гнилоч, породена от дългия мир и спокойния живот; сто пъти по-дрипави от най-старото полково знаме. И с такава паплач запълних местата на онези, дето се бяха откупили, та сега, който ме види, ще помисли, че съм събрал сто и петдесет опърпани блудни синове, които допреди малко са пасли свине и са яли помия и жълъди163. Един щурак ме срещна по пътя и ми каза, че съм бил обрал всички бесилки, за да свикам труповете им под знамената. Светът не е виждал подобни плашила. Няма да мина с тях през Ковънтри, и дума да не става! И ходят разкрачени, негодниците — навик от оковите, защото повечето от тях съм ги измъкнал от дранголника. В целия ми отряд да има, да няма една риза и половина, и то половината е от две кърпи за маса, зашити и метнати на плещите като глашатайска безръкавка, а пък цялата, което си е право, е задигната или от кръчмаря в Сент Олбанз, или от червенокосия ханджия в Ковънтри. Но няма значение — ризи ще си намират на всяко плетище.