Том 5 (Исторически драми) [bg]

от вас, кралю, къде-къде по-тежък

по ранг и уважение в страната.

Аз, моят брат и неговият син

ви върнахме в родината и смело

поехме върху своите глави

възможните последици. Тогава

във Донкастър вий дадохте ни клетва,

че няма да посягате към трона

и че стремежите ви се изчерпват

със графство Ланкастър, по право ваше

след прясната тогава смърт на Гонт167.

Заклехме се да ви помогнем в туй,

но скоро върху вас така обилно,

така поройно щастието рукна,

че всичко сякаш идеше със цел

да ви съдейства: нашата подкрепа,

злините на едно безвластно време,

легендата за мъките, които

уж бяхте изтърпели във чужбина,

и злите бури, задържали краля

тъй дълго във ирландския му поход,

че всички тук го сметнахме загинал.

А вий, добре подушили мига,

насочихте го тъй, че да ви бъде

предложено да вземете в ръце

юздите на държавата — ни помен

от дадения в Донкастър обет! —

и, хранени от нас, така със нас

постъпихте вий, както със врабците

постъпва непризнателното пиле

на кукувицата: нахален, лаком,

изпълнихте гнездото ни, тъй едър,

че даже обичта ни се боеше

да приближи до вас, за да не би

да глътнете и нея. И затуй

ний трябваше да хвръкнем бързокрили

далеч от взора ви и да потърсим

спасение във таз войска пред вас,

която срещу себе си вий сам

опълчихте със грубости, заплахи

и газене на всичко обещано

в началото на вашия възход.