Том 5 (Исторически драми) [bg]

ХОТСПЪР

Добър е кралят и отлично схваща

в кой ден да обещава, в кой — да плаща:

баща ми, моят чичо и аз лично

му дадохме венеца, който носи.

Когато с има-няма двайсет души,

без ранг, без дом, злочест, извън закона,

от всекиго забравен клет изгнаник,

той върна се във Англия, баща ми

го срещна на брега с „добре дошъл!“

и щом го чу да се кълне пред Бога

с невинни сълзи и горещи думи,

че е дошъл единствено за герба

на Ланкастър и че желае само

да си измоли ленните земи

и сключи мир с тогавашния крал,

баща ми със доброто си сърце,

разчувстван, се закле да му помогне

и устоя на дадената клетва;

а щом видяха, че Нортъмбърланд

клони към него, лордове, барони —

големи, малки — втурнаха се всички

да го приветстват коленопреклонни

и гологлави. Чакаха го с трепет

по пътища, в села и градове,

тълпяха се пред порти и мостове,

посрещаха го с дарове и речи,

изпращаха му свойте синове

да служат като пажове при него,

вървяха по петите му във златни,

шумящи множества. И както става,

величието щом се осъзнава,

прекрачи той над думата, която

бе дал, злочест просител, пред баща ми

на пясъчния Рейвънспъргски бряг

и хитро обеща да промени

законите, притиснали народа,

зарони сълзи над злочестините

на своята страна и с тази маска

на справедливец леко си спечели

сърцата на тълпите, към които

бе хвърлил свойте въдици… А после

един след друг изпрати на дръвника

онез, които кралят бе оставил

да го заместват тук, докато сам

воюваше в Ирландско…