Съдбовният кораб [bg]

Почукването по вратата на каютата му бе съвсем леко по-силно. Брашън се изправи в стола си, стиснал зъби. Смъмри се да не прибързва със заключенията. Пое дълбоко дъх и каза тихо:

— Влез.

Лавой влезе и плътно затвори вратата. Вахтата му беше приключила току-що. Брезентовите му дрехи го бяха запазили сух, но когато свали кепето си, косата му бе толкова мокра, че бе прилепнала за скалпа. Бурята не беше свирепа, но постоянството на дъжда беше обезсърчително. Вледеняваше човека до мозъка на костите.

— Искали сте да ме видите — поздрави го Лавой.

Брашън отбеляза липсата на „сър“.

— Да, така е — съгласи се спокойно. — В бюфета има ром. Сгрей се. След това искам да ти дам някои инструкции.

Ромът беше учтивост към всеки другар по време на подобна студена буря. Брашън щеше да му я даде, въпреки че се готвеше да го мъмри.

— Благодаря ви, сър — отвърна Лавой. Брашън го наблюдаваше, докато си наливаше и обръщаше чашата. Това бе свалило гарда му. Държанието му не беше така грубо, когато се приближи към масата на Брашън и застана пред него. — Инструкции, сър?

Брашън подбра думите си внимателно.

— Искам да изясня предварително как да бъдат изпълнявани заповедите ми, особено що се отнася до теб.

Това отново вдърви мъжа.

— Сър? — попита студено.

Брашън се отпусна назад в стола си и задържа гласа си равен.

— Изпълнението на екипажа по време на нападението беше под всякаква критика. Бяха разединени и неорганизирани. Трябва да се научат да се бият заедно. Наредих ти да смесиш бившите роби с останалата част от екипажа. Това не бе направено достатъчно задоволително. Затова инструкциите ми към теб са да ги пренасочиш към вахтата на втория помощник и да оставиш на нея въпроса с интегрирането. И нека са наясно, че това не е поради някакво недоволство спрямо тяхното изпълнение. Не искам да си мислят, че биват наказвани.

Лавой си пое дъх.

— Най-вероятно ще го приемат точно така. Те са свикнали да работят за мен и може да са недоволни от промяната.

— Погрижи се да не бъдат — кратко заповяда Брашън. — Втората част от инструкциите ми касае разговарянето с фигурата. — Очите на Лавой се разшириха, съвсем за кратко, съвсем леко, но това бе достатъчно, за да увери Брашън. Лавой вече бе нарушил тази заповед. Сърцето му натежа още повече. Беше по-зле, отколкото се бе страхувал. Задържа гласа си равен и продължи:

— Ще отменя заповедта, забраняваща на екипажа да говори с Парагон. Искам обаче да е ясно, че на теб все още ти е забранено. Ще позволя ограничението да си остане само между мен и теб, поради причини, засягащи дисциплината и доверието на кораба. Но няма да търпя дори и намек за нарушението му. Няма да разговаряш с фигурата.