![Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/0/sdbovniyat-korab-bg-download.jpg)
Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
Ръцете на първия помощник се свиха в юмруци. Фасадата на уважение изтъня, докато изръмжаваше:
— И може ли да попитам защо, сър?
Брашън отвърна невъзмутимо:
— Не. Не е необходимо.
Лавой се опита да реагира като невинен човек. На лицето му се появи маска на мъченически протест.
— Не знам за какво се отнася това, сър, или кой е говорил против мен, но не съм направил нищо лошо. Как да изпълнявам задълженията си, след като заставате между мен и екипажа? Какво се предполага да направя, когато корабът ми говори? Да го игнорирам? Как мога…
На Брашън му се искаше да го стисне за гушата, но остана на мястото си и успя да продължи да се държи като капитан.
— Ако работата не е по силите ти, Лавой, кажи. Можеш да се оттеглиш. На борда има достатъчно способни хора.
— Което ще рече онази жена. Ще ме изтеглите от поста и ще позволите на нея да стане първи помощник. — Очите му потъмняха от ярост. — Е, ще ви кажа нещо — тя няма да оцелее през първата си вахта като помощник. Мъжете няма да я приемат. Вие двамата може да се преструвате, че притежава нужните умения, но не е така. Тя е…
— Достатъчно. Имаш заповедите си. Върви. — Това бе всичко, което Брашън успя да направи, за да остане на мястото си. Не искаше нещата да приключат с удари. Лавой не беше човек, който се учи от бой. Само щеше да таи злоба.
— Лавой, аз те взех, когато никой друг не те искаше. Това, което ти предложих, беше ясно: възможност да се докажеш. Все още я имаш. Стани първия помощник, който можеш да бъдеш. Но не се опитвай да бъдеш повече на този кораб. Приемай нарежданията ми и съблюдавай изпълнението им. Това е единственото ти задължение. Направи по-малко, и ще те отпратя от този кораб при първа възможност. Няма да те задържа като обикновен моряк. Ти не би позволил това да е от полза за когото и да е от нас. Помисли над нещата, които казах. Сега излез.
Мъжът се взираше в него с мрачно мълчание, след което се обърна и тръгна към вратата. Брашън проговори за последно:
— Все още съм склонен да оставим този разговор само между нас. Предлагам да сториш същото.
— Сър — отвърна Лавой. Не беше съгласие. Беше просто потвърждение, че Брашън е проговорил. Вратата се затвори след него.
Брашън се отпусна назад в стола си. Гръбнакът го болеше от напрежение. Не бе оправил нищо. Може би си беше осигурил още малко време. Намръщи се. С неговия късмет, щеше да задържи нещата, докато не стигнеха в Заграба, където всичко щеше да се сгромоляса.
Постоя така известно време, от страх да пристъпи към последната си задача за нощта. Бе говорил с Парагон и се бе опълчил на Лавой. Все още имаше да оправи нещата с Алтея, но си спомни заяждането на кораба: гневът ѝ е толкова силен, че от горещ е станал студен. Много добре знаеше какво имаше предвид корабът и не се съмняваше в истинността на думите му. Опита се да намери кураж да я повика, след което внезапно реши да почака до края на вахтата ѝ. Така щеше да е по-добре.
Отиде до леглото, събу ботушите и отхлаби ризата си, след което се изтегна по гръб. Не заспа. Опита се да се тревожи за Заграба и какво щеше да прави там. Призракът на студената ярост на Алтея пламтеше по-мрачно от сянката на който и да е пират. Срещата го плашеше не заради думите, които тя щеше да му отправи, а заради това колко силно желаеше да си намери извинение, за да бъде насаме с нея.
Дъждът беше отвратителен — студен и пронизващ, но навяващият го вятър беше стабилен. Тази вечер Алтея бе поставила Кипрос на руля. Задължението не изискваше нищо друго, освен да стоиш там и да го държиш стабилно. Джек беше на наблюдателен пост на бака. Пороят можеше да е повлякъл плаващи трупи от заобикалящите ги острови. Джек имаше зорко око за подобни опасности и щеше да предупреди кормчията предварително. Парагон предпочиташе Джек пред другите от вахтата ѝ. Макар Брашън да бе забранил на всички да говорят с фигурата, тя имаше благоразумието да направи тишината дружелюбна, а не обвинителна.
Докато обхождаше палубата, Алтея предъвкваше проблемите си. Брашън не беше сред тях, упорито си каза тя. Най-голямата ѝ грешка беше, че бе позволила един мъж да я разсее от целите ѝ. Сега, след като знаеше истинското му мнение за нея, можеше да го остави настрана и да съсредоточи усилията си върху това отново да поеме живота си в свои ръце. Веднъж щом спря да мисли за него, всичко се изясни.
От деня на битката Алтея бе повишила собствените си очаквания за себе си. Докато се придържаше към собствения си висок стандарт, нямаше значение, че Брашън я смята за неспособна и слаба. Бе съсредоточила живота си върху кораба и безпроблемното му плаване. Бе стегнала дисциплината на вахтата си, при това не с удари и крясъци, както правеше Лавой, а просто с настоятелност всяка задача да бъде изпълнявана точно както е наредила, и бе открила слабите и силните страни на моряците си. Симой не беше пъргав, но притежаваше богато познание за корабите. По време на първата част от това пътешествие бе страдал ужасно, тъй като не бе имал достъп до алкохол. Лавой го бе пратил в нейната вахта като безполезна досада с треперещи ръце, но след като отново бе стъпил на моряшките си крака, Симой бе показал, че знае изключително много трикове относно такелажа и платната. Лоп беше глупав и не се справяше с взимането на решения и стреса, но що се отнасяше до скучните, рутинни задължения по плаването на кораба, бе неуморим. Джек беше негова противоположност, пъргава и наслаждаваща се на предизвикателства, но бързо се отегчаваше — и ставаше небрежна — от рутинна работа. Алтея се ласкаеше, че вече всички задачи на вахтата ѝ бяха подходящо разпределени. Не ѝ се бе налагало да говори остро на никого от два дни.