Бавачката на ангели [bg]

– Заповед от шефа. Идвам да те заместя – каза Кристина и избърса мокрите бузи на Антон и Ноел.

– Да ме заместиш?

– Изглежда, имат нужда от теб в управлението – каза Кристина и я погледна така, сякаш всичко беше ясно. – Не знам нищо повече. Аз съм просто пенсионерката, от която се очаква да се отзове на мига. Патрик се обади и ме попита дали мога да дойда тук. Чист късмет, че си бях вкъщи, защото спокойно можех да имам друга важна работа, кой знае, можеше дори да имам дейт34, или както там се казва в днешно време. Казах на Патрик, че този път ще отида, но друг път очаквам да ме предупреждавате малко по-рано. Все пак си имам собствен живот, макар вие сигурно да си мислите, че съм твърде стара за това.

Кристина си пое дъх и погледна Ерика.

– Какво чакаш? Патрик каза да отиваш в участъка.

Ерика продължаваше да не разбира нищо, но реши да не задава повече въпроси. За каквото и да ставаше дума, поне щеше да си отдъхне за малко, а в момента имаше нужда точно от това.

– Както казах на Патрик, мога да остана само през деня, защото довечера ще дават Сомаркрюсет35, а за нищо на света не искам да го изпускам. Преди това трябва да изпера и да напазарувам, така че не мога да остана след пет, иначе няма да сваря със собствените си задължения. Не мога да слугувам само на вас, макар че господ е свидетел, че тук има доста работа за вършене.

Ерика тръшна вратата след себе си и се усмихна широко. Свобода.

Щом седна зад волана, отново се умисли. Какво можеше да е толкова спешно? Хрумна ѝ единствено, че може да е свързано с посещението на Патрик и Йоста при Оле Скрападжията. Сигурно бяха намерили вещите на семейството. Подсвирквайки си леко, тя потегли към Танумсхеде. Изведнъж съжали за недоволството си към Патрик, или поне донякъде. Ако ѝ позволеше да участва в преглеждането на предметите, Ерика щеше цял месец да се грижи за домакинството, без да се оплаква.

Сви в паркинга до управлението и почти тичешком се отправи към грозната ниска сграда. На рецепцията нямаше никого.

– Патрик? – викна тя към коридора.

– Тук вътре сме. В заседателната зала.

Тя последва гласа му, но се спря на вратата. По пода и по цялата маса имаше разхвърляни вещи.

– Идеята не беше моя – каза Патрик с гръб към нея. – Йоста сметна, че заслужаваш да присъстваш.

Тя прати въздушна целувка на Йоста, който се изчерви и извърна глава.

– Открихте ли нещо интересно? – попита тя и се огледа.

– Не, в момента вадим нещата от кашоните и още не сме стигнали далеч.

Патрик издуха прахта от няколко фотоалбума, които стояха на масата пред него.

– Да ви помогна ли с разопаковането, или да започна да преглеждам това, което вече сте извадили?

– Кашоните са почти празни, така че почвай да тършуваш – каза Патрик и се обърна към нея. – Мама дойде ли?

– Не, децата са достатъчно големи и реших, че ще се справят и сами за малко – отговори Ерика и се засмя. – Естествено, че Кристина дойде, иначе как щях да знам, че трябва да дойда тук?