И се възправи сянка [bg]

В далечината се разнесе поредният вик, който секна недовършен.

— Трябва да си доволен, Бул. Кое е за предпочитане? Да умреш така, до строшената си чарта, или да гниеш в килията до края на живота си?

— Това тук — да бъдеш прикован към земята от нечия ерекция — едва ли може да се нарече славен край.

— Престани — засмя се мъжът отново. — Много ме боли, когато се смея.

Бул трепна от тресящата се тежест върху себе си.

— Не ми каза какво си сторил, за да заслужиш такова наказание.

Бул облиза сухите си устни. Гърлото му изгаряше от жажда.

— Убих един мъж — отвърна той, — герой на Бар-Кхос.

— Герой ли? И какво ти беше сторил този герой?

— Възползва се от по-малкия ми брат. И след това разби сърцето му.

— А, сега разбирам.

Известно време той остана заслушан в дишането на Ерша, което ставаше все по-плитко. Мъжът се мъчеше да остане в съзнание.

Бул беше срещал веднъж Адрианос — героя от нападението срещу Номарл. Преди две години, когато тълпите бяха дошли да гледат как Бул се бие срещу шампиона на Ал-Кхос. Този мъж с остър ум му беше допаднал и дори беше изпитал известно възхищение от онова, което той беше постигнал срещу имперските войски.

По-малкият брат на Бул също се възхищаваше от Адрианос, когато беше станал Специален под негово командване. Предишната година, когато беше само на двайсет и четири, той беше умрял по време на бой в кръчма, започнал, когато вътре бяха влезли група приятели на Адрианос, хвалещи добродетелите на героя. Бул беше шокиран до дъното на душата си от смъртта на по-малкия си брат и още повече се потресе, когато откри причината за сбиването и за внезапната му враждебност към Адрианос.