Открадни си свят [bg]

Суандра Чели се прозя. Когато си работил цяла нощ, все ти се струва, че е три сутринта. Може и така да беше. Тя погледна машинално часовника, но не забеляза какво показва. Какво значение? И без това нямаше какво да измерва, след като не се прибираха у дома.

Животът в Понса бе еднообразен, повтаряха се безкрайно много едни и същи рутинни задължения. Сякаш всички изчезнали мигове от времето на кораба се бяха събрали тук, като пясък от морето, запълващ всеки отвор и цепнатина и изместващ нормалния ход.

С колкото повече време разполагаш, мислеше си Суандра, толкова по-малко работа вършиш. Едни са във вторник, други вече са стъпили в сряда, трети се носят право към края на седмицата. Пък и какво значение, ако никой тук не вършеше смислена работа? Всеки следваше утъпканата пътека на всекидневието, преследваше опашката на собствените си дири, умножени многократно из инфосферата.

Суандра се сепна и се огледа. Нима беше заспала? Това място изглеждаше толкова тихо. Тя опипа нервно гнездата в слепоочието си и погледна към големия екран на стената. Беше изпълнен с кодове в зелени и оранжеви колонки. Зелените се придвижваха съвсем бавно нагоре. След това спираха за минута и на тяхно място се показваха оранжевите. После всичко започваше отначало, но в обратна посока. Суандра ги проследи как стигат до края, потеглят надолу, отново тръгват нагоре и пак слизат. Изведнъж големият екран се разтърси от основата до върха.

Всички в залата занемяха. Суандра беше вцепенена от уплаха. Някои от жокеите започнаха да ръкопляскат и да подсвиркват като посетители в ресторант, когато келнерът изпусне таблата.

Големият екран се усмири за миг, но след това неочаквано се прегъна под собствената си тежест и се срина. Цяла лавина от кристални парчета засипа предните редове. Хората наскачаха и побягнаха към изхода. Гонеше ги орда от писукащи звуци. Сякаш се приближаваха хиляди разгневени котки.

Оказа се дори по-лошо. Цяло племе от перки.

— Чииииииииииииииииииииииииииии!…

Охраната вече заемаше позиции около вратите, въоръжена с широкоспектърни репулсори. Писъците се утроиха. Отекнаха изстрели. Операторите от първите три реда се проснаха на пода и задърпаха клавиатурите и пултовете, подхващайки трескаво отстъпление. Един от големите компютри експлодира. Писъците бяха оглушителни.

Перките бяха голи. Дребните им виолетови гениталии кипяха от спотаен гняв. Бяха си проправяли път със зъби и нокти нагоре през тесните сервизни тунели. Но сега вече бяха само на една ръка разстояние от щурвала и мостика.

Суандра изтегли електродите от гнездата в главата си и се хвърли настрани. Не се чувстваше във форма. От години не й се бе налагало да се движи толкова бързо.

Един от пазачите я сграбчи отзад и я отмести от пътя си. Суандра се препъна и тупна в някакъв опразнен фотьойл. Тежка сервизна количка блокираше пътя й за отстъпление. Тя изхленчи уплашено и задрапа да я прескочи.