Черното копие и сянката на Властелина [bg]

И тримата стопани се намръщиха, възцари се враждебно и напрегнато мълчание.

-Ако Съвета на Кралете реши, че сте използвали Думата ни за свои користни цели, жал ми е за вас... -бавно и разделно произнесе старшият, - Ще ви се наложи да застанете пред него!

-Но защо?! - закрещя, отхвърляйки всякаква почтителност и скочи от място Малкото джудже. - Защо ни принуждавате да изберем, нещо, с което не сме съгласни? Не искате да помагате - недейте, дайте ни тогава сами да си довършим работата! Каква глупост!

-Вървете след нас, без да противите! - късо заповяда старшият и се надигна.

-Ние няма да се подчиним, дори да ни убиете на място! - през зъби проговори Торин. - Ще ви се наложи да ни накарате насила или да ни убиете. Да живеем с такъв камък на съвестта все едно няма да можем. Делото трябва да бъде изпълнено - или ние сме длъжни да загинем, опитвайки се да изпълним започнатото. Хайде, започвайте!

-А от кого научихте Думата? - внезапно запита едно от Черните джуджета.

-От Саруман! - криво се усмихна Фолко, заставайки рамо до рамо с приятелите.

-Защо трябва да се горещим? - намеси се в беседата третото от Черните джуджета, мълчало досега. -Трябва да се посъветваме... Съветът на Кралете трябва да научи всичко. Очевидно случаят е наистина особен...

-Защо особен? - отново не издържа Дребосъка. -Защо ви е толкова необходимо да ни задържите?

-Всичко, което ще видите и научите тук, трябва да умре във вас... - сурово започна старшият, но Дребосъка, забравил за почтителността, го прекъсна:

-Ho ние още нищо не сме научили! Какво сме видели? Двора на крепостта? И вие още нищо не сте ни казали!

-Казахме ви - отговори старшият. - Вие настойчиво се опитвахте да ни въвлечете във войната на Горния свят, явихте се и говорихте като пратеници на една от силите. Ако вие си тръгнете и тази сила разбере за нашата ненамеса, това ще противоречи на нашия закон - нито една от Властите на вашия свят не трябва да знае нищо за намеренията ни. Това създава възможност за колебания на Везните, а за вас няма нищо по-страшно, ако волно или неволно разклатите чашите им. В този час, в които вие останахте и не тръгнахте с онзи странен човек, вашия спътник - вие се обрекохте на Ученичество. Докато не го преминете, не можете да си тръгнете оттук. Нищо, нито една наша дума или изделие не трябва да се появява на повърхността. Така гласят нашите закони и ние не ще ги нарушим.

-Но нима не виждате, че Олмер е може би новото въплъщение на Саурон?! - заръмжа Торин. - Нали вие самите сте се сражавали с него, нима не ви вълнува появяването в Горния свят на сила, надарена с много черти на отишлия си Стопанин на Барад-дур? Малко ли ви е онова което се случи с Нощната Господарка?

-Не се горещи! - сложи ръка на рамото на старшия третото джудже, същият, който предлагаше да пратят съобщение до Съвета на Кралете. - Те са прави за някои неща...

-Освен това - добави Торин, - този странен човек, Отон, ще щурмува крепостта, ако след три дни не се върнем. Знам, че ще се защитите, но за какво ви е нов и могъщ враг?

Старшият се усмихна.

-Според мен ти би трябвало да разбереш, че ние не се страхуваме от никакви врагове, нито стари, нито нови. Ти се отказваш от Ученичество при нас, без да знаеш какво губиш. Отказът ти е продиктуван от гордостта, не от разума... Впрочем, ние не сме злодеи и не искаме никого да принуждаваме - както не искаме и прибързано да променяме правилата си. Мисля, че вие трябва да се явите в Залата на Кралете - нека ви разсъдят тези, в чиито ръце са ключовете на истината.