Драконите на сломеното слънце [bg]

— Не съвсем — отвърна наместник Медан, командващ окупационните части на Рицарите на Нерака.

— Уверявам ви, че беше така — настоя раздразнено Палтейнон. — Вижте само как я следи с поглед.

— Струва ми се, че Негово величество гледа или в пода, или в обувките си — коментира Медан. — Ако изобщо някога възнамерявате да имате своя наследник за трона, Палтейнон, най-добре да уредите женитбата сам.

— Бих го сторил — измърмори префектът, — но законът на елфите диктува, че единствено членовете на семейството могат да уреждат брака, а майка му упорито отказва да се намеси, освен ако синът й сам не промени решението си.

— В такъв случай най-добре се молете Негово величество да живее дълго, дълго време — каза Медан. — Вярвам, че тъкмо такъв ще бъде случаят. Грижите се твърде отблизо и старателно за нуждите му. Не можете да го вините, Палтейнон — допълни наместникът. — В края на краищата, Негово величество е точно копие на онова, в което вие и сенатор Рашас искахте да го превърнете: младеж, който не смее да се изпикае, без предварително да е получил разрешението ви.

— Здравето на Негово величество е твърде крехко — отвърна сковано събеседникът му. — Длъжен съм да го отменям от тежестите и отговорностите, които има като владетел на елфическата нация. Клетият младеж. Треската е чест негов спътник. Човешка кръв, знаете как е, наместник. Известна е със своите слабости. А сега, ако ме извините, ще отида да отдам почитта си на Негово величество.

Наместникът, който бе човек, се поклони безмълвно, а префектът, чиято маска, съвсем подходящо в случая, представляваше стилизирана граблива птица, отиде да се погрижи за младия крал. От политическа гледна точка Медан смяташе префект Палтейнон за изключително полезен. От лична — за невероятно противна личност.

Наместник Алексиъс Медан бе на петдесет и пет години. Беше встъпил на служба в Ордена под водачеството на лорд Ариакан още преди Войната на Хаоса, която бе сложила край на Четвъртата епоха и довела началото на Петата. Трийсет години по-рано именно Медан бе носил отговорността за нападението над Квалинести и пак на него се беше паднало да приеме признанието за поражение на елфите. Оттогава насам той неизменно оставаше начело. Управлението на Медан беше стриктно и безцеремонно, когато от последното възникнеше нужда, но не и безпричинно жестоко. Вярно, елфите напоследък разполагаха със съвсем малко лични свободи, но наместникът не смяташе това за голяма беда. За него свободата беше просто опасна теория, която не носеше нищо друго освен хаос, анархия и разединение на обществото.

Дисциплина, ред и уважение — това бяха боговете на Медан сега, след като Такхизис, в отсъствието на каквито и да било дисциплина и уважение, ги бе предала, превръщайки някога лоялните й рицари в шайка абсолютни идиоти. Наместникът налагаше дисциплина и ред на хората от Квалинести. Налагаше ги и на своите рицари. Но над всичко останало, Медан налагаше дисциплина и ред на самия себе си.