![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Само след пет секунди вече имаше разрешение.
Почти не забеляза как капсулата му се приготвя. Щеше да излети последен, така че имаше достатъчно време да свърши някои задачи.
ИЗСТРЕЛВАНЕ ИЗСТРЕЛВАНЕ ИЗСТРЕЛВАНЕ
— Безпилотните устройства излетяха.
На екрана се видя как тридесет кутии с бойни муниции се издигат в небето над Калифорния. Безпилотните машини се появиха от северния край на базата. По-примитивните оръжия бяха изстреляни от военновъздушната база „Едуардс“, която се намираше още по на север. Списъкът беше доста дълъг и включваше всякакви възможности: спасителни копия (500), мъгла за поглъщане на щетите (100), ВЕИЧ лазери (10), термални остриета (100)… и най-ужасяващите — стерилизационна мъгла (10 по 10), ЕМП бомби (20 по 20 по 4), стратегически ядрени заряди (10 по 10 по 2). Вярно, че аналитиците трябва да мислят за най-лошото, но това тук… Единственото извинение можеше да са лабораториите.
Всъщност с изключение на окупационната екипировка това си беше достатъчно за модерно конвенционално нападение. През цялата си кариера Боб бе виждал употребата на подобен арсенал само три пъти. Но това бе в далечни краища на света — в Алма Ата, в Суидад Ортиз и в Асунсион. Най-ужасяващите оръжия никога не бяха влизали в употреба, макар че в Асунсион за малко щеше да се наложи.
А тази вечер той бе насочил всичко това към съседите си, само на тридесет мили от базата. Атака с такава сили в населен район си беше като да гониш мишки в кухнята с тежка картечница. „Мири, покрий се някъде!“
— ФБР отново иска разрешение да се намеси.
— Отказвам. Ситуацията ескалира. — Ако съответните служби успееха да възстановят мрежата, цялото начинание на Боб щеше да мине като скъпа тренировка. Но пък нямаше нищо лошо в това да си в пълна бойна готовност. Така имаше повече възможности. Той придърпа аналитици от всички смени и им прати наличната информация. Приоритетните въпроси бяха: Дали всичко в лабораториите е наред? Какви са прогнозите на повредите в мрежата?
Междувременно капсулите вече бяха стигнали върха на траекториите си. Той издигна допълнително машините от „Едуардс“, за да ги остави зад тези от Пендълтън. Ако скоро не предприемеше нещо, щеше да му се наложи да отзове безпилотните. „Хайде, хора, имам нужда от отговори!“
Но екипите бяха заети да свързват хиляди точки, гледаха за съвпадения и конспирации. Внезапно едно наблюдение промени всичко. Един от запасняците, метеороложка, докладва:
— Засякох сигнали, идващи някъде оттук. — Нарисува широка елипса, обхващаща част от базата. Някой се опитваше да комуникира, светейки в небето! Дългата страна на елипсата минаваше през университета. Думите от съобщението се появиха пред очите на Боб:
Сиу Сиен → До всеки, достатъчно умен, че да ме забележи: <sm>Автоматиката в лабораториите на ДженДжен е превзета. Системата напада тези, които й се противопоставят. Това не е шега. Какво? Да, ще им кажа. В лабораторията има двама души. Опитват се да помогнат!</sm>
— Съобщението е излъчено дванадесет пъти. Това, което виждате, е обобщената информация.
Това бе достатъчно. Боб Гу даде команда на пехотинците.
След това неговата капсула се изстреля и за момент той не обръщаше внимание на нищо. Заради близкото разстояние, капсулата излетя почти вертикално. „Това не е най-добрият вариант.“ Тази мисъл винаги го спохождаше, когато трябваше да преодолява ускорението от 20 g.
Време бе да се стегне. Хората и екипировката се движеха по график. Най-тежките оръжия все още бяха високо. Мрежовите муниции вече бяха на територията на университета, а лабораториите продължаваха да светят в зелено.
Собствената му капсула щеше да се приземи след няколко секунди.
В последните секунди бе изникнало още нещо важно. Сиу Сиен? В Южна Калифорния едва ли имаше повече от три лица с това име. И едно от тях живееше в „Краят на дъгата“ с Лена Гу.
Внезапно разбра в кого е прицелил целия си арсенал.
30.
Когато мрежата спре
Библиотеката беше избрала.
За момент Тимъти Хюин и цялата нощна смяна млъкнаха. Истинските хора и виртуалните участници също млъкнаха.
Библиотеката бе избрала скуучитата.
Хачекианците започнаха да осъзнават поражението си. Триумфът беше пълен. Как ли щяха да го понесат хачекианците? В миналото бе имало случаи, когато вярващи кръгове бяха предлагали толкова ужасна визия, че в крайна сметка сами преставаха да съществуват. Кой ли си спомняше вече за Мълчаливците и Зоните на мисълта? Но тази вечер хачекианците бяха загубили от противник и трябваше да направят нещо.