Кръвта на боговете [bg]

Всичко това беше щастлив и далечен спомен, докато гледа­ше отломките и телата, носещи се във водата навсякъде око­ло него. Никой в Рим не беше научил, че разполага с верига от конници през най-тясного място на сушата, за да поддържа връзка с Ведий. Беше направил всичко както трябва и въпре­ки това то не се беше оказало достатъчно. Съобщението дойде навреме, за да се построи в очакване на вражеския флот, и по зазоряване се чувстваше уверен. Няколкото надраскани думи върху парче пергамент обаче не го бяха подготвили за самоу- бийствената тактика на галерите срещу него, нито за ужаса от абордажните куки, които прелитаха със свистене над главата му. На два пъти екипажът му се беше измъкнал, като успя да разсече въжетата, уловили кораба му. Остатъците им все още се търкаляха на палубата, медните нишки блестяха на слънцето. Не бяха намерили нито миг покой, за да освободят куките и да ги хвърлят през борда.

Оставаше му само да гледа как вражеските галери разбиват и потопяват половината му флот. Неговите кораби бяха започ­нали добре, дисциплинирано пробиваха корпуси и изпочупваха гребла, но за всеки потопен вражески кораб Секст губеше гри свои. Галерите на противника се движеха като стършели, жи­леха със запалени стрели от близко разстояние, после тръгваха на абордаж, докато екипажът се мъчеше да угаси пламъците, преди да са се разраснали. На Секст му отне твърде много вре­ме да установи, че половината от корабите срещу него са само с гребци и не представляват истинска заплаха. Всички бяха с червени платна. Опасните се криеха сред тях, изсипваха бойци през двата си моста и избиваха хората му, след което подпалва­ха корабите и продължаваха нататък.

Над морето се стелеше гъст дим и Секст чуваше от всички посоки скърцането и плясъка на гребла. Не знаеше дали не е обкръжен от врага и дали може да рискува да сигнализира на собствените си кораби. Рязко заповяда на гребците си да под­държат средна скорост, макар че те изнемогваха и през часове­те от зазоряване не едно тяло беше изнесено отдолу. От пърга- востта и бързината на бойната галера не беше останала и следа и сег а корабът едва се влачеше.

Силен порив на вягъра разнесе донякъде пушека и сега мо­жеше да вижда по-надалеч. Картината не му донесе утеха - видя десетки потъващи кораби, носещи се като мъртви риби на повърхността; водата беше осеяна с трупове. Още повече кораби продължаваха да горят и когато димът се разнесе, той видя три галери, които се движеха в стегната формация и ло­вуваха между отломките. Една от тях беше с готови за стрел­ба катапулти и Секст разбра, че е взет на прицел веднага щом врагът го забеляза, и започна да завива. Помисли си за сестра си Лавиния, която бе на сигурно място долу. Не можеше да им позволи да я заловят.