В здрача на вторник [bg]

— Благодаря за „мъдрата“ мисъл — каза иронично Уайът. — За това ли ви плащат?

— Това, което ми прави впечатление, е, че вие, изглежда, не изпитвате гняв към него — продължи невъзмутимо Фрида.

Уайът видимо застана нащрек, сякаш Фрида му готвеше капан.

— Не разбирам накъде биете.

— Какво имахте предвид, когато казахте, че разговорът ви с Пуул се е оказал доста сложен?

— Имах предвид точно това, което казах.

Фрида направи пауза, а после продължи, гледайки Уайът право в очите.

— Аз никога не съм виждала Пуул. Само съм чувала за него. Но ми се струва, че хората, които са се срещали с него, са добивали усещането, че той е вниквал в тяхната същност, че по някакъв начин ги е разгадавал. А това не е особено приятно.

— Не разбирам за какво говорите.

— Питам се — каза Фрида, — дали по някакъв странен начин не чувствате, че донякъде заслужавате това, което е сторил с жена ви. Щях да кажа „това, което е сторил с вас“, но според мен вие не го възприемате по този начин. — Тя отново направи пауза. — Не знам дали се досещате, че Робърт Пуул се е отнасял с жена ви така, както вие отдавна не сте се отнасяли с нея.

Уайът преглътна мъчително и лицето му почервеня.

— Това е доста преувеличено.

— Изобщо не е преувеличено — възрази Фрида — Нима ще отречете, че когато сте разбрали, че Робърт Пуул ви е измамил, дори когато сте разбрали, че е спал с жена ви, не сте изпитали гняв? Един мъж би побеснял, ако друг мъж е спал с жена му, но при вас не е било точно така, нали? Или може би реакцията ви е била по-силна? — Уайът я гледаше с немигащи очи. — Предполагам, че сте били объркан, че сте се почувствали унизен. Може би ви е минала мисълта за отмъщение. Но по-скоро си мисля, че сте разумен мъж и сте разсъждавали за брака и децата си. Вероятно сте се запитали как сте могли да допуснете нещата да излязат извън контрол.