В здрача на вторник [bg]

— В такъв случай ще ви кажа — започна тя. — Разбрали сте, че Робърт Пуул е спал с жена ви и че ви е откраднал парите. Измамил ви е и ви е направил на глупак. Решили сте да му отмъстите.

Последва мълчание.

— В последното ви изречение съдържа ли се въпрос? — обади се Джол.

Фрида продължаваше да гледа втренчено Уайът. Той се облегна назад и прокара пръсти през косата си.

— Това ли искахте да чуете от мен? — попита тя.

— Не знам — отвърна той. — И не ме е грижа.

— Това, което ме интересува, е, защо, когато сте видели какво става, не сте се противопоставили открито на съпругата си? Защо не сте поговорили откровено с нея, вместо да таите чувствата си и да се измъчвате от размисли?

Уайът се наведе напред, подпирайки с длан главата си, и измърмори нещо неразбрано.

— Извинете, не ви разбрах — каза Фрида.

Той вдигна поглед към нея.

— Казах, че беше сложно.

— Разбрали сте, но не сте събрали смелост да поговорите с нея. Тогава какво направихте?

Уайът се озърна неспокойно, погледна през рамото на Фрида към Карлсън, после към Джол. Тя забеляза, че отбягва погледа й.

Неочаквано Карлсън го попита:

— Вие се изправихте срещу него очи в очи, нали?

Уайът не отговори.

— Защо мълчите? — настоя Карлсън.

Уайът заби поглед в пода.

— Разговарях с него — отвърна той с тих глас.

— Да спрем за малко — обади се Джол. — Искам да поговоря насаме с клиента си.

На лицето на Карлсън се появи тънка усмивка.

— Разбира се.

Вече вън от стаята, Карлсън се ухили широко.

— Отлично! Ако адвокатът му е достатъчно разумен, в момента го съветва да си признае. — Той погледна към Фрида и стана сериозен. — Трябва да се радваш. Това е тръпката от преследването.

— Аз не го възприемам като преследване — отвърна тя.

След няколко минути те заеха обратно местата си. За Фрида тези действия бяха твърде изкуствени, все едно всички бяха актьори, които се връщаха за репетиция след пауза за чаша чай.

— Господин Уайът би желал да обясни — информира ги Джол.

Уайът се изкашля нервно.

— Разговарях с Пуул за парите.

— Обзалагам се, че сте го направили — каза Карлсън.

— Когато го попитах за тях, нещата се оказаха по-сложни от очакваното. — Уайът говореше с тих, треперещ глас. — Вече знаете, че беше добър в общуването. Когато заговори за парите, звучеше доста убедително. Разказа ми за бизнес плановете си. Накрая се почерпихме. Излезе, че едва ли не аз съм този, който греши.

— Къде се състоя разговорът? — попита Карлсън.

— У дома. Жена ми я нямаше. Тя не знаеше — не подозираше, че аз знам.

— Защо не ни казахте за срещата си с него предишния път?

— Не знам — отвърна Уайът. — Беше трудно за обяснение.

— Прав сте — каза Карлсън. — Така и не успяхте да го обясните. Фрида? Имаш ли нещо да добавиш?

— Искам да се върна на първоначалния си въпрос. Какво мислите за Робърт Пуул?

— Не знам дали бих могъл да отговоря на този въпрос, а и какво значение има какво мисля аз?

— Напротив, има — възрази Фрида. — Някои биха казали, че на един мъж едва ли би могло да му се случи нещо по-лошо от онова, което той ви е причинил.