Отровни думи [bg]

Докато жената се занимаваше със задачата си, той влезе в колибата.

На следващата сутрин щяха да я изпразнят, да отнесат всичко за описване и съхранение. В тъмно подземие. Далеч от човешки ръце и очи.

Но преди това да се случи, Гамаш искаше да погледне къщурката за последен път.

Затвори вратата зад себе си и изчака очите му да привикнат към сумрака в стаичката. Както и при предишните посещения веднага му направи впечатление миризмата. Дърво и пушек от изгорели цепеници. После долови мускусните нотки на кафе и накрая по-сладкия аромат на кориандъра и естрагона от саксиите на прозорците.

Мястото бе спокойно и предразполагаше към почивка. Дори имаше нещо радостно в него. Всяка вещ бе шедьовър, но и сякаш бе у дома си в горската колиба. Отшелника със сигурност е знаел за какво се използва безценната покъщнина — използвал я бе по предназначение. Чаши, чинии, сребърни прибори и вази. Всяко нещо бе влязло в употреба.

Гамаш взе цигулката на Бергонци и докато я държеше внимателно в ръце, седна на стола на Отшелника край камината. „Един за усамотяване, два за другаруване.“

Убитият не бе имал нужда или желание за общуване. Но бе намерил с кого да другарува.

Сега вече знаеха кой е седял в другото удобно кресло. Не Венсан Жилбер, както бе предполагал Гамаш. А Оливие Брюле. Идвал бе като другар на Отшелника, за да му носи семена и основни хранителни продукти и да му прави компания. В замяна старецът бе давал онова, което младият мъж е искал. Съкровища.

Справедлива размяна.

Но дали още някой бе открил Отшелника? Ако не беше така — или ако Гамаш не успееше да намери доказателства в подкрепа на тезата, Оливие Брюле щеше да бъде арестуван и обвинен в убийство. Щяха да го изправят пред съда и навярно да го обявят за виновен.

Инспекторът не можеше да се отърси от мисълта, че пристигането на доктор Венсан Жилбер в селото по същото време, когато е убит старецът, не може да е случайно съвпадение. Не беше ли споменал Оливие, че Отшелника се е притеснявал от странници? Може би Жилбер е бил въпросният странник.

Отпусна глава назад и се замисли. Да предположим, че старецът не се е криел от Венсан Жилбер. А от друг човек с фамилията Жилбер. Все пак Марк бе купил имението „Хадли“. Бе напуснал хубавата си работа в града, за да дойде тук. С Доминик имаха много пари и можеха да си позволят който и да е имот в околността. Защо тогава са купили порутената стара къща? Може би не са искали нея, а околните гори.

Ами семейство Пара? Оливие бе споменал, че Отшелника имал лек акцент. Чешки акцент. А Рор е разчиствал пътеката, която води точно дотук.

Може би той се е натъкнал на колибата. И на съкровищата.

Може би семейство Пара са знаели, че старецът е някъде тук, и са го търсели. Когато Жилбер купил имота, Рор се съгласил да работи за него, за да има възможност да претърсва гората. И да намери Отшелника.

А Хавък? Какви бяха доказателствата против него? По всичко личеше, че е обикновен млад човек. Но колко млади хора избираха да останат тук, в затънтената провинция, докато повечето им приятели заминаваха в университет или да градят кариера в града? Сервитьорството не можеше да се нарече кариера. Какво правеше този привлекателен и умен младеж тук?