Градината на Рама [bg]

Ели Уейкфийлд се изправи и хвана Бенджи за ръка. Двамата възпитано казаха лека нощ и бяха последвани от Кати и Патрик.

— Отиваме да видим дали няма да открием нещо по-вълнуващо — каза Кати, докато се оттегляше. — Лека нощ, господин и госпожо Уатанабе. Майко, ще се върнем след няколко часа.

Когато и последното от децата напусна всекидневната, Никол поклати глава.

— Откак „Пинта“ пристигна, Кати е толкова възбудена, че нощно време почти не спи — обясни тя. — Иска да се срещне и да разговаря с всички.

Биотът Линкълн, който беше приключил с почистването на кухнята, стоеше, без да се натрапва, край вратата, зад стола на Бенджи.

— Ще желаете ли нещо за пиене? — Никол се обърна към Кенджи и Най, посочвайки с ръка хуманоида. — Не разполагаме с такива деликатеси като пресните плодови сокове, които сте донесли от Земята, но пък Линк може да забърка някоя интересна синтетична измислица.

— За мене не — отвърна Кенджи и поклати глава. — Но си давам сметка, че прекарахме цялата вечер в разговори единствено за невероятната ви одисея. Вие сигурно имате въпроси, към нас. В края на краищата, от изстрелването на „Нютон“ от Земята са изминали четиридесет и пет години.

Четиридесет и пет години. — Мисълта преряза Никол. — Нима е възможно? Нима Женевиев вече е на шестдесет?

Никол си припомни съвсем ясно последната среща с баща си и дъщеря си. Пиер и Женевиев я бяха придружили до летището на Париж. Дъщеря й я беше прегръщала страстно до последното повикване за полета, а после беше погледнала майка си с любов и гордост. Очите на момичето бяха пълни със сълзи. Женевиев не беше в състояние да отрони и дума. През тези четиридесет и пет години баща ми е починал. Женевиев е станала стара жена, може би дори баба. Докато аз се скитах из времето и пространството… в страната на чудесата.

Спомените бяха твърде мъчителни за Никол. Тя си пое дълбоко дъх и се стегна. Когато се завърна към настоящето, във всекидневната на семейство Уейкфийлд продължаваше да цари мълчание.

— Всичко наред ли е? — запита Кенджи с разбиране.

Никол кимна и се загледа в кротките открити очи на новия си приятел. За миг си представи, че разговаря с колегата си космонавт от Нютон — Шигеру Такагиши. Този човек е изпълнен с внимание също като Шиг. Мога да му се доверя. И е разговарял с Женевиев само преди няколко години.

— Голяма част от общата история на Земята ни беше предадена откъслечно по време на многото разговори с другите пътници от „Пинта“ — изрече Никол след продължително мълчание. — Но ние не знаем абсолютно нищо за семействата си, с изключение на това, което ни казахте тази вечер. Ричард и аз бихме желали да знаем дали не си спомняте други подробности, които сте изпуснали при първия ни разговор.