Сянката на чинара [bg]

Порша се отдръпна назад и само слушаше. До гуша й беше дошло от диамантите и от мазното му поведение, но проучването му я впечатли. Тя и Лушън, а сега вече и Лети лееха пот над недоказаната теория, че Лети е родствено свързана със семейство Риндс, някога собственици на земите, придобити от семейство Хъбард към 1930 г. Ако това се докажеше, може би щеше да обясни постъпката на Сет. Или пък не. Можеше също да повдигне стотици други въпроси, някои от които пагубни. Дали нещо от това бе допустимо в съда? Сигурно не, поне според Лушън, обаче си струваше да направят решителен опит.

— Къде е най-хубавото място, на което може да обядва човек? — дръзко попита Чарли. — Дами, каня ви на обяд. Аз черпя!

Колко чикагско! Чернокожите в Клантън рядко се хранеха навън, а да го направят в събота на обяд с толкова очарователен млад мъж, който щеше да плати сметката, беше направо неустоимо. Бързо решиха да отидат при Клод, заведението с чернокож собственик на площада. Джейк се хранеше в него всеки петък и дори беше завел там Порша. В събота Клод печеше свински пържоли и винаги беше претъпкано.

За последен път Лети се беше качвала на кадилак последен модел сутринта, когато бе откарала Сет до кабинета в деня преди самоубийството му. Той я бе накарал да шофира и тя се бе побъркала от притеснение. Припомни си всичко ясно, докато седеше на предната седалка до Чарли. Трите й дъщери потънаха в меката кожа на задната седалка и се възхищаваха на вътрешността на колата, докато пътуваха към площада. Чарли не млъкваше и караше бавно, та всички местни да се възхитят на колата. За нула време сподели с тях идеята си да купи едно адски печелившо погребално бюро в Саут Сайд в Чикаго. Порша стрелна с поглед Федра, която пък стрелна Кларис. Чарли забеляза всичко в огледалото за обратно виждане, но продължи да дрънка.

Според майка му, която в момента била на шейсет и осем и се радвала на добро здраве и на добра памет, нейният клон на семейство Риндс живеели близо до останалите и по едно време представлявали доста многолюдна общност. След време обаче се присъединили към силната миграционна вълна и се отправили на север да си търсят работа и по-добър живот. След като напуснали Мисисипи, нямали желание да се връщат повече. Хората от Чикаго помагали с пари на онези, които останали, но след време се оказало, че всички Риндс или са измрели, или са избягали някъде.

Погребалното бюро щяло да бъде златна мина.

Малкият ресторант беше почти пълен. Завързал безупречна бяла престилка, Клод работеше отпред, а сестра му — в кухнята. Не им трябваше меню. Специалитетите за деня понякога бяха написани на черната дъска, но в повечето случаи се ядеше каквото бе сготвила сестрата. Клод поднасяше храната, насочваше клиентите, работеше на касата, пускаше повече клюки, отколкото прецеждаше, и като цяло управляваше мястото с желязна ръка. Докато Чарли и сестрите се настанят и си поръчат студен чай, Клод вече беше научил, че те са роднини. Завъртя с досада очи при тази новина — напоследък май всеки се представяше за роднина на Лети.