Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
Съдия Атли погледна към Джейк и изръмжа:
— Господин Бриганс, някакъв напредък в издирването на Ансил Хъбард? Пет процента от това наследство са много пари.
Ама сериозно ли, господин съдия, искаше да каже Джейк, когато въпросът го изтръгна от мислите му, но се изправи надлежно, макар и стреснато.
— Всъщност не, господин съдия. Издирването не доведе до почти никакъв резултат. Изглежда, че Ансил използва различни имена. Не намерихме доказателство, че е мъртъв, и със сигурност нищо, което да доказва, че е жив.
— Много добре. Следващата точка в моя списък е да обсъдим сформирането на журито. За последен път водих процес със съдебни заседатели преди няколко години и признавам, че съм позабравил. Говорих със съдия Нуз, съдия Хандълфорд и неколцина други и получих добри съвети. Те смятат, че е достатъчно списъкът с кандидати да съдържа сто имена. Господа?
Никаква реакция.
— Добре. Ще инструктирам секретарката да извади сто имена напосоки от избирателните списъци и да изготви списъка с кандидатите две седмици преди процеса, следвайки същата процедура като в Областния съд. Ще бъдат взети обичайните предпазни мерки и ще бъдат отправени нужните предупреждения за непозволен контакт с евентуалните съдебни заседатели. Делото привлича много обществено внимание, господа, понякога ми се струва, че всеки жител на окръга вече има мнение.
Джейк се изправи.
— В такъв случай, господин съдия, може би трябва да помислим за смяна на мястото на процеса.
— От вас зависи да поискате, господин Бриганс. Не съм видял нищо писмено.
— Не съм изготвил писмено искане. Просто разсъждавам. Ако повечето от евентуалните ни съдебни заседатели вече са информирани по случая, тогава ми се струва уместно да преместим процеса другаде.
— Господин Лание — погледна съдия Атли към другите адвокати. — Господин Ръш. Господин Зайтлър. Някой?
Уейд Лание се изправи крайно смутен.
— В щата Мисисипи никога не е правена смяна на мястото на процеса по дело за оспорване на завещание. Нито веднъж. Проучихме въпроса.
Лестър Чилкот започна да рови в куфарчето си, извади една дебела папка и я подаде на Лание.
— Ето, ако съдът желае да се увери. Нито един случай.
Джейк се впечатли от проучването, съдия Атли — не толкова.
— Засега ще се доверя на думите ви. По-късно ще прегледам проучването ви.
Джейк не говореше сериозно за смяна на мястото на процеса, защото искаше той да си остане в неговата съдебна зала, но преместването на процеса в друг окръг имаше своите предимства. Сред тях бяха (1) вероятността за повече чернокожи съдебни заседатели; (2) избягването на последиците от вредата, нанесена от Букър Систрънк; (3) намирането на съдебни заседатели, които не знаеха клюките за Лети и семейството й, за техните проблеми и за новата им къща под наем извън Лоутаун; (4) изборът на съдебни заседатели, незапознати с безконечните предположения за Лети и Сет Хъбард и за това какво са вършели всъщност. Тези фактори и проблеми обсъждаха Джейк, Лушън и все по-често Порша през последните седмици. Можеха да ги обсъждат колкото си щат, беше все загуба на време. Съдия Атли нямаше да премести процеса и го беше заявил пред Джейк. Затова Джейк блъфираше и се забавляваше да гледа как опонентите му трескаво се противопоставят.
— Господин съдия, ако смятате, че всеки жител на окръг Форд има мнение, ще внеса искане за смяна на мястото на процеса.
— Имам по-добра идея, господин Бриганс — каза съдия Атли. — Да извикаме кандидатите и да се заемем с процедурата по избора. Веднага ще разберем дали си губим времето. Ако се окаже, че не можем да изберем безпристрастни съдебни заседатели, тогава ще преместим процеса другаде. В щата има колкото искате съдебни зали, поне по една във всеки окръг.
Джейк седна, Лание и Стилман Ръш също. Съдия Атли изшумоля с някакви документи и премина към обсъждането на продължаващото събиране на доказателства по делото. Адвокатите бяха невероятно отзивчиви и изготвянето на графика не предизвика проблеми. Насрочено беше предварително съвещание за 20 март, две седмици преди процеса.
След това срещата приключи.
Тя продължи няколко минути по-късно в кабинета на съдия Атли. Само адвокати, без клиенти, правни асистенти, съдебни секретари и други неблагонадеждни лица. Само адвокатите и съдията, който беше свалил тогата и пафкаше с лулата си.
След като седнаха, той заяви: