Сянката на чинара [bg]

— Продължи да действаш. За съда Ансил не е мъртъв, докато не получим доказателство за това.

— Преглеждат смъртните актове във всички петдесет щата и в десетки чужди държави. Отнема време.

— Как върви събирането на доказателства за процеса?

— Бързо. Странен случай, господин съдия, защото всеки участващ адвокат иска процес възможно най-скоро. Колко често ви се е случвало?

— Може би никога.

— Делото е приоритет във всяка кантора, затова всички си сътрудничат.

— И никой не протака?

— Нито един адвокат. Миналата седмица за три дни взехме показания под клетва от единайсет души, до един от църквата на господин Хъбард, които са го видели сутринта, преди да умре. Нищо интересно или необичайно. Свидетелите са единодушни, че се е държал съвсем нормално, не са забелязали нищо странно или озадачаващо. Досега сме записали клетвените показания на пет души, които са работили в администрацията му и са били с него в деня, преди да напише завещанието.

— Прочетох ги — отпи от питието си съдия Атли. — Давай нататък.

— Всички призовават вещи лица. Аз се свързах с графологи…

— Графолог ли? Не е ли установено, че почеркът е на Сет Хъбард?

— Още не.

— Има ли съмнения?

— Не, всъщност няма.

— Тогава постави въпроса на изслушване преди процеса и аз ще погледна. Може да успеем да уредим този проблем. Целта ми е да облекча процедурата и делото да премине възможно най-гладко.

Рубън Атли беше майстор на „облекчаването на процедурата“. Той мразеше да хаби време, както мразеше и адвокатските празнословия. Току-що завършил право, Джейк стана свидетел как съдия Атли направи на пух и прах неподготвен адвокат, който представяше неубедителни аргументи пред него. Когато адвокатът повтори едно и също нещо за трети път, съдията го прекъсна тутакси с въпроса „За глупав ли ме мислите или за глух?“. Слисан и съобразително преценил да не реагира, адвокатът просто зяпна недоумяващо. А съдия Атли добави: „Слуховият ми апарат е наред и не съм глупав. Ако отново се повторите, ще отсъдя в полза на другата страна. А сега продължете, господине“.

Глупав ли си или глух? Въпросът се беше разпространил сред юридическите среди в Клантън.

Бърбънът най-сетне го сгря и Джейк си нареди мислено да забави темпото. Едно питие бе достатъчно. На Карла нямаше да й хареса, ако той се прибереше у дома наквасен в петък следобед.

— Както се очакваше, ще има доста медицински експерти. Господин Хъбард е имал силни болки и е вземал доста лекарства. Отсрещната страна ще се опита да докаже, че това е повлияло на преценката му, така че…

— Разбирам, Джейк. Колко вещи лица ще бъдат призовани?

— На този етап не съм сигурен.

— Колко медицински показания са в състояние да изслушат съдебните заседатели от този град? Най-много двама от дванайсетте ще са завършили колеж, ще има няколко прекъснали, а останалите ще са с гимназиални дипломи.