Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Сянката на чинара [bg]
Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сянката на чинара [bg]

Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:

Публикуван преди 25 години, „Време да убиваш“ е един от най-известните романи в съвременната американска литература. Сега, в „Сянката на чинара“, Джон Гришам отново ни води в съдебната зала на Клантън, щата Мисисипи. Джейк Бриганс пак е въвлечен в ожесточен процес, който ще накара жителите на окръг Форд да се изправят пред собствените си расови предразсъдъци. Сет Хъбард умира от рак. Той е бял, богат, самотен и не вярва на никого. Преди да се обеси на стария чинар близо до дома си, Сет написва собственоръчно последното си завещание. Лишава децата и внуците си от наследство, оставя почти всичко — всъщност повече от двайсет милиона — на чернокожата си прислужница и така създава съдебен конфликт, който може да бъде сравнен единствено с процеса за убийство, воден от Джейк преди три години. Защо? Каква мрачна тайна се крие зад това привидно ирационално решение?
1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 ... 224
Перейти на страницу:

— Мамо, един човек е дошъл да те види. Мнооого е хубав.

— Кой?

— Чарли Пардю. Твърди, че ти е братовчед.

— Не съм чувала за никакъв Чарли Пардю — заяви Лети и веднага зае отбранителна поза.

— Е, тук е и е страшно сладък.

— Струва ли си да говоря с него?

— О, да.

Жените изтичаха горе и набързо се преоблякоха. Федра се измъкна през задната врата и отиде отпред. Жълт кадилак последен модел, безупречен, с регистрационни номера от Илиной. Самият Чарли изглеждаше също толкова представително. Тъмен костюм, бяла риза, копринена вратовръзка с диамантена игла и поне още два малки и изискани диаманта по пръстите. Нямаше брачна халка. Златна верижка на дясната китка и солиден часовник на другата. Беше изтупан като типичен жител на голям град и Федра веднага позна, че идва от Чикаго. Тя настоя да седне до майка си. Порша и Кларис се присъединиха към тях по-късно. Сайпръс остана в кухнята.

Най-напред Чарли подхвърли няколко имена, но нито едно не им беше познато. Каза, че бил от Чикаго, където работел като предприемач, каквото и да означаваше това. Имаше широка непринудена усмивка и свободно поведение, а очите му искряха, когато се смееше. Жените се поотпуснаха. През последните месеци много хора бяха идвали при Лети. Доста от тях твърдяха, че са й кръвни роднини, както твърдеше сега и Чарли. Предвид скромното й родословно дърво, не беше трудно човек да бъде скептичен и да отхвърли доста кандидати. Истината беше, че Лети бе неофициално осиновена от Клайд и Сайпръс Тайбър, след като преди това многократно бе изоставяна. Нямаше представа кои са баба й и дядо й. Порша часове наред беше тършувала из оскъдната история на предците им, но усилията й не бяха пожънали голям успех. Чарли ги разтърси, когато каза:

— Баба ми по майчина линия е Риндс, а мисля, че ти също си от семейство Риндс, Лети.

Той извади някакви документи и всички се преместиха на масата в трапезарията. Чарли разгърна карта, която отдалече приличаше по-скоро на разкривена домакинска четка, отколкото на добре направено родословно дърво. Във всички посоки се извиваха криви линии, а полетата бяха натъпкани с бележки. Каквото и да беше това, някой часове наред се беше мъчил да го разгадае.

— Майка ми ми помогна — обясни Чарли. — Нейната майка е била Риндс.

— А откъде е името Пардю? — попита Порша.

— От страната на баща ми. Те са от Канзас Сити, но отдавна са се установили в Чикаго. Родителите ми се запознали там. — Той посочи картата с химикалка. — Следите водят до мъж на име Джеремая Риндс, роб, роден към хиляда осемстотин четирийсет и първа година близо до Холи Спрингс. Имал пет или шест деца, едно от които бил Соломон Риндс, а Соломон имал поне шест деца, едно от които, Мерибел Риндс, е баба ми. Тя родила майка ми Ефи Риндс през хиляда деветстотин и двайсета година в този окръг. През хиляда деветстотин и трийсета Мерибел Риндс, съпругът й и още няколко души от семейство Риндс тръгнали за Чикаго и повече не се върнали тук.

— Това е годината, в която имотът на Силвестър Риндс е прехвърлен на семейство Хъбард — отбеляза Порша.

Останалите чуха думите й, но те не им говореха почти нищо. Порша дори не беше сигурна каква е връзката, твърде много подробности липсваха.

— Не знам дали е така — каза Чарли. — Но майка ми си спомня братовчедка, която според нея била единственото дете на Силвестър Риндс. Доколкото знаем, тази братовчедка е родена някъде към хиляда деветстотин двайсет и пета година. Изгубили са връзка след хиляда деветстотин и трийсета, когато семейството се пръснало. През годините се носели обичайните семейни клюки. Предполага се, че още като съвсем младо момичето родило, бащата се качил на влака и семейството така и не узнало какво е станало с бебето. Майка ми си спомня, че братовчедка й се казвала Лоуис.

— Чувала съм, че моята майка се е казвала Лоуис — предпазливо се обади Лети.

— Е, да видим акта ти за раждане — предложи Чарли, като че ли най-сетне беше стигнал до критичен момент.

— Никога не съм имала — каза Лети. — Знам, че съм родена в окръг Мънро през хиляда деветстотин четирийсет и първа година, но нямам официален акт за раждане.

— Няма данни за нито един от родителите — добави Порша. — Установихме го наскоро в окръг Мънро. Майката е записана като Л. Риндс, на шестнайсет години. А бащата е Х. Джонсън, но само толкова пише за него.

1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 ... 224
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)