Сянката на чинара [bg]

— Ние оставаме на сухо, господин съдия — каза Зак Зайтлър, адвокат на децата на Хършъл.

— И ние — обади се Джо Брадли Хънт, адвокатът на децата на Рамона.

— Разбира се — не оспори съдия Атли. — Но може основателно да се допусне, че децата ще извлекат немалка полза от такова споразумение. Родителите им получават цяло състояние, все нещо ще има и за тях. Може да направите така, че част от парите да останат във фонд за децата. Просто ви давам идея.

— Може би — каза Зайтлър и изгледа другите адвокати така, сякаш някой се канеше да пререже гърлото му.

— Интересно — промърмори Уейд Лание. — Мисля, че моите клиенти ще го обмислят.

— И ние — обади се Стилман Ръш.

Почитаемият съдия задъвка овехтялата си лула и погледна към Джейк, който кипеше от гняв заради неочакваната засада. Не беше предупреден за това импровизирано обсъждане на едно бъдещо споразумение и нямаше никаква представа, че старият му приятел смята да хвърли някакви цифри на масата.

— Джейк? — подкани го съдия Атли.

— Всички имате копие от писмото, което Сет Хъбард ми е написал и ми е изпратил заедно със завещанието си. Нарежданията му към мен са пределно ясни. Желанията му относно двете му пълнолетни деца са недвусмислени. Предлагам да прочетете отново писмото и завещанието. Аз представлявам наследството и имам инструкции. Моята работа е да поддържам завещанието на господин Хъбард и да направя така, че децата му да не получат нищо. Нямам избор. Не мога да участвам в никакъв компромис или споразумение.

— Не трябва ли да го обсъдиш с клиентката си? — попита Стилман.

— Клиентът ми е наследството, представлявано от господин Куинс Лънди, изпълнител на завещанието.

— Имам предвид Лети Ланг.

— Не представлявам Лети Ланг. Интересите ни съвпадат — искаме узаконяване на собственоръчно написаното завещание, — но аз не съм неин адвокат. Обясних го ясно на всички, особено на нея. Като заинтересована страна. Лети има право да наеме адвокат и тя се опита, но той се озова в ареста.

— Малко ми липсва старият Букър — обади се Лание и неколцина се засмяха.

— Искам да кажа, че аз не съм неин адвокат — повтори настойчиво Джейк.

— Разбира се, Джейк, формално погледнато — каза Стилман. — Но в момента имаш по-силно влияние над нея от всеки друг. По дяволите, дъщеря й ти е секретарка, стажантка или каквото там.

— Имам и други служители.

— Джейк, не можеш да ни убедиш, че ако отидеш при Лети и й кажеш, че може да вземе три милиона долара след два месеца, по дяволите, дори след две седмици, тя няма да приеме сделката, да грабне парите и да се оттегли.

— Не знам какво би направила. Тя е горда жена, която се чувства презряна от общността. Иска да бъде реабилитирана в съда.

— Три милиона долара може и да заличат презрението — обади се Лание.

— Може би, но аз няма да участвам в подобен компромис. Ако съдът пожелае, ще се оттегля като адвокат на наследството, но докато съм такъв, не съм упълномощен да сключвам споразумения.