Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Сет Хъбард е прекъснал следването си — отбеляза Джейк.
— Така е и се обзалагам, че никога не му се е налагало да преценява противоречащи си медицински показания. Искам да кажа, Джейк, че трябва да внимаваме да не претоварим заседателите с прекалено много вещи лица.
— Разбирам, но ако бях от противниковата страна, щях да призова много експерти, за да се опитам да посея съмнение. Да объркам съдебните заседатели, да им дам причина да подозират, че Сет не е разсъждавал ясно. Вие не бихте ли, господин съдия?
— Да не обсъждаме стратегията за процеса, Джейк. Не искам да ми се влияе. Против правилата е, нали знаеш? — каза Атли с усмивка, но настояването му прозвуча съвсем ясно.
Настъпи продължителна пауза в разговора. Двамата отпиваха от питиетата си и се наслаждаваха на тишината. Накрая съдията каза:
— Не сме ти плащали от шест седмици.
— Нося документите.
— Колко часа?
— Двеста и десет.
— Значи малко повече от трийсет хиляди?
— Да.
— Звучи разумно. С удоволствие ще одобря хонорара ти. Но изпитвам известна загриженост, ако ми позволиш да се намеся в делата ти.
Каквото и да кажеше Джейк в този момент, нямаше да предотврати намесата. Когато съдията харесваше някого, той смяташе за необходимо по своя инициатива да го удостои със съвети по най-разнообразни въпроси. И човек трябваше да се смята за късметлия, ако му бъдеше оказана такава привилегия.
— Ами давайте — подкани го Джейк и се мобилизира за предстоящото.
Подрънкване на лед и поредно отпиване.
— Сега и в близко бъдеще ще бъдеш добре платен за работата си и никой няма основание за недоволство. Както сам каза, бъркотията е предизвикана от Сет Хъбард и той прекрасно го е съзнавал. Така да бъде. Според мен обаче не е добре да създаваш впечатлението, че изведнъж си се оказал с пари. Госпожа Ланг премести семейството си в града, в къщата на Сапингтън, която, както знаем, не е нищо специално и неслучайно стои непродадена, но все пак не е Лоутаун. Тя е от отсамната страна. Хората мърморят. Изглежда зле. Мнозина мислят, че тя вече е посегнала на парите, и недоволстват. Сега се говори, че си хвърлил око на Хокът Хаус. Не ме питай откъде знам, градът е малък. Такъв ход в момента ще привлече доста внимание, и то неблагоприятно.
Джейк остана безмълвен. Вперил поглед в най-високия фронтон на Хокът Хаус в далечината, той напразно се мъчеше да отгатне кой на кого е казал и как се е разчуло. Уили Трейнър го бе помолил за поверителност, защото не искал да му досаждат други купувачи. Хари Рекс беше довереник и на Уили, и на Джейк и макар да обичаше да разпространява злонамерени клюки, никога не би издал такава вътрешна информация.
— Само си мечтаем, господин съдия — успя да промълви Джейк. — Не е във възможностите ми, освен това съм оплетен в съдебни дела. Но благодаря.
Благодаря, че отново си врете носа, господин съдия. Когато си пое дълбоко въздух и изчака гневът му да отмине, Джейк си призна мислено, че с Карла наистина бяха разговаряли за това. Подобна набиваща се на очи покупка би събудила у мнозина подозрението, че Джейк забогатява за сметка на починалия.
— Повдиган ли е въпросът за постигане на споразумение? — попита съдията.
— Да, за кратко — отговори веднага Джейк, само и само по-бързо да отмине темата за покупката на къщата.
— И?
— Доникъде не стигнахме. Инструкциите на Сет Хъбард в писмото до мен са кристално ясни. Струва ми се, че точните му думи са: „Борете се с тях, господин Бриганс, борете се докрай. Трябва да победим“. Не дава голяма възможност за преговори относно някакво споразумение.
— Сет Хъбард е мъртъв. А предизвиканото от него съдебно дело не е. Какво ще кажеш на Лети Ланг, когато и ако съдебните заседатели отсъдят против нея и тя не получи нищо?
— Моят клиент не е Лети Ланг. На мен е поверено наследството и моето задължение е да приложа условията на завещанието относно това наследство.
Съдия Атли кимна като че ли в знак на съгласие, но не го изрече.
27
Чарли Пардю пристигна в подходящ момент. Симиън отново беше заминал. Ако беше в къщата в онази късна съботна сутрин, двамата с Чарли щяха веднага да кръстосат рога и сблъсъкът щеше да е грозен.
За щастие, когато Чарли почука на вратата на стария дом на Сапингтън, завари къща, пълна с жени и деца. Децата ядяха корнфлейкс направо от кутиите и гледаха телевизия, а жените се мотаеха в мръсната кухня, пиеха кафе и разговаряха по халати и пижами. Федра отвори вратата и успя да го настани в дневната, после изприпка в кухнята и възторжено оповести: