![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
Петнайсет минути по-късно вътре небрежно влязоха Джейк и Лушън, като че ли просто минаваха оттук. Не беше така. Половин час преди това Порша беше звъннала на Лушън да го предупреди. Имаше голяма вероятност Чарли да се окаже връзка с миналото им, със загадъчното семейство Риндс, и тя допусна, че Лушън ще иска да се срещне с него. Запознаха се, после Клод настани двамата бели мъже сами близо до кухнята.
Докато се занимаваха с пържолите и картофеното пюре, Чарли продължи да възхвалява шеметните печалби от погребалния бизнес „в град с население от пет милиона“, но жените вече губеха интерес. Беше женен и разведен, имаше две деца, които живееха с майка си, беше учил в колеж.
Жените бавно измъкнаха всички подробности, извличайки максимално удоволствие от обяда. Когато им поднесоха пая с кокосов крем, те вече не обръщаха никакво внимание на Чарли и се заеха да одумват един църковен настоятел, избягал с чужда съпруга.
Късно следобед Порша пристигна в къщата на Лушън за пръв път. Времето внезапно се беше влошило и беше излязъл вятър, затова и дума не можеше да става да седнат на верандата. Тя с удоволствие се запозна със Сали, жената, която рядко се мяркаше из града, но въпреки това беше известна. Животът й биваше посрещан с укори и от черни, и от бели, което явно не трогваше нито нея, нито Лушън. Порша бързо научи, че Лушън не се трогва от почти нищо, поне от нищо, свързано с мислите и мнението на другите хора. Говореше непрестанно за несправедливостта, историята или световните проблеми, но поддържаше блажено неведение относно мнението на околните.
Сали беше с десетина години по-голяма от Порша. Не беше отраснала в Клантън и никой не беше съвсем сигурен откъде са близките й. Порша я прецени като учтива, мила и съвсем не притеснена от присъствието на друга чернокожа жена в къщата. Лушън беше запалил камината в кабинета си и Сали им поднесе там топло какао. Лушън капна в своето малко коняк, но Порша отказа. Мисълта да добави коняк към такава успокоителна напитка й се струваше адски странна, но Порша отдавна беше разбрала, че според вкуса на Лушън няма напитка, която няколко капки алкохол да не могат да подобрят.
Сали остана в стаята и от време на време се обаждаше с по някой коментар, докато в продължение на един час актуализираха данните, свързани с родословието на семейството. Порша си беше записала нещата, които бе казал Чарли: важните като имена и дати и маловажните като смъртта и изчезването на хора, които не бяха свързани с тях. Имаше няколко клона на рода Риндс в района на Чикаго и още един клон в Геъри. Чарли спомена далечен братовчед на име Боаз, който живеел близо до Бърмингам, но не знаеше как да се свържат с него. Освен това спомена за братовчед, който се беше преместил в Тексас. И така нататък.
Докато седеше край камината в красивата стара къща, пълна с история, пиеше топло какао, приготвено от някой друг, и разговаряше със скандално прочута персона като Лушън Уилбанкс, Порша на моменти не можеше да повярва, че това се случва на нея. Беше сред равни. Налагаше се непрекъснато да си го напомня, но беше вярно, защото Лушън точно така се държеше с нея. Имаше огромна вероятност да си пилеят времето, преследвайки миналото, но пък беше толкова интересно. Лушън беше обсебен от загадката. Беше убеден, че съществува причина Сет Хъбард да постъпи по този начин.
И тя не беше секс или приятелство. Порша беше подходила внимателно към майка си и беше задала големия въпрос с цялото си уважение, доверие и обич. Не, никога, бе отговорила Лети. И през ум не й било минавало, поне на нея. Никога не го били обсъждали, нямало такава възможност. Никога.
Рандъл Клап пъхна плика в процепа на кутията пред пощата в центъра на Оксфорд. Беше обикновен бял плик за документи, без посочена обратна връзка, адресиран до Фриц Пикъринг в Шривпорт, щата Луизиана. Вътре имаше два листа — пълно копие на собственоръчно написаното завещание на Айрин Пикъринг, подписано от нея на 11 март 1980 г. Другото копие беше под ключ в кантората на Уейд Лание. Оригиналът се намираше в папката, открадната от кантора „Фрийман“, през две преки надолу по улицата.