![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
Единственият възможен отговор беше „да“ и Джейк незабавно отговори:
— Разбира се, знаеш го. Но как?
— Морално, поне отначало. Ясно ти е, че преди да възстановя правата си, трябва да издържа изпита, а това не е шега работа за дъртак като мен.
— Веднъж вече си го правил, пак ще успееш — отговори Джейк с нужната увереност. Сериозно се съмняваше дали Лушън ще успее да започне от нулата, да зубри шест месеца и да се готви сам, като същевременно се мъчи да се откаже от уискито.
— Значи си в отбора?
— В кой отбор, Лушън? Какво ще стане, след като си върнеш правата? Ще поискаш всички дела? Ще ме задържиш като помощник? Ще се върнем, откъдето почнахме преди осем-девет години?
— Не знам, но ще го измислим, Джейк. Сигурен съм, че ще успеем.
Джейк сви рамене.
— Да, в играта съм и ще ти помогна с каквото мога.
За втори път тази сутрин Джейк обещаваше помощ на бъдещ адвокат. Какво ли още имаше да става?
— Благодаря.
— Така и така си тук, да отметнем няколко организационни проблема. Рокси напусна и Порша временно ще бъде секретарка. Тя е алергична към дима от пурите, затова те моля да пушиш навън. И да не ти шарят много ръцете. Шест години е служила в армията, владее ръкопашните техники и карате и никак не й допада мисълта да я опипват противни бели старчета. Докоснеш ли я, ще ти избие зъбите, а мен ще ме даде под съд за сексуален тормоз. Ясно?
— Тя ли ти го каза? Кълна се, нищо не съм направил.
— Само те предупреждавам, Лушън. Не я докосвай, не й разказвай неприлични вицове и не прави двусмислени коментари, дори не ругай в нейно присъствие, не пий и не пуши тук. Тя мечтае да стане истински адвокат. Отнасяй се професионално с нея.
— Мислех, че се разбираме чудесно.
— Може би, но аз те познавам. Дръж се възпитано и прилично.
— Ще се постарая. А сега ме извини, отивам да работя.
На излизане Лушън промърмори достатъчно високо, за да го чуе Джейк:
— Задникът й е хубав.
— Престани, Лушън.
Обикновено в петък следобед бе почти невъзможно да се намери съдия в сградата на съда или адвокат в кантората му. Уикендът започваше по-рано и всички намираха начин да се изнижат. Много риба се ловеше. Много бира се пиеше. Много юридически дела се отлагаха за понеделник. А в мрачните петъчни следобеди през януари и адвокатите, и хората, които не бяха адвокати, кротко затваряха офисите си рано и си тръгваха от площада.
Съдия Атли седеше на предната веранда, увит с одеяло, когато Джейк пристигна към четири следобед. Вятърът беше утихнал и над стълбите беше увиснал облак дим. От табела над пощенската кутия ставаше ясно, че къщата се нарича „Мейпъл Рън“. Беше величествена стара постройка с бели колони и разкривени капаци на прозорците, една от многото наследствени семейни къщи в Клантън и в окръг Форд. Покривът на Хокът Хаус се виждаше през две преки.
Рубън Атли печелеше осемдесет хиляди долара годишно като съдия и харчеше малка част от тях за имота си. Съпругата му беше починала преди години и ако се съдеше по цветните лехи, продънените ракитови мебели на верандата и прокъсаните пердета по прозорците на горния етаж, беше очевидно, че на къщата й липсва женска ръка. Съдията живееше сам. Дългогодишната му прислужница също беше починала и той не си беше направил труда да й намери заместничка.
Джейк го виждаше в църквата всяка неделя сутрин и с течение на годините забелязваше как занемарява външния си вид. Костюмите му не бяха толкова чисти. Ризите му не бяха добре колосани. Възлите на вратовръзките му не бяха добре стегнати. Нерядко пропускаше да се подстриже навреме. Очевидно съдия Атли излизаше от къщи всяка сутрин, без да е преминал строг оглед.
Не си падаше много по пиенето, но обичаше следобедните коктейли, особено в петък. Без да попита, той приготви на Джейк едно уиски сауър и го постави на ракитовата масичка помежду им. Ако вършиш работа със съдията на верандата му, трябва да пиеш и коктейл. Атли се заклати в любимия си люлеещ стол, отпи дълга успокояваща глътка и каза:
— Плъзна слух, че Лушън доста се задържа в кантората ти напоследък.
— Тя е негова — отговори Джейк.
Рееха поглед над предната морава, покафеняла и неприветлива посред зима. И двамата бяха с палта и ако уискито не му подействаше скоро, Джейк, който нямаше одеяло, щеше да помоли да влязат вътре.