![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
Планът беше Фриц Пикъринг да получи анонимното писмо, да забележи, че пощенското клеймо е от Оксфорд, да го отвори, да познае старото завещание и да се запита кой, за бога, му го е изпратил. Сигурно щеше да предположи, но нямаше как да бъде сигурен.
Беше късно в събота вечерта, заведенията се пръскаха по шевовете и полицията беше насочила вниманието си по-скоро към тази дейност, отколкото към незначителната кражба от една малка правна кантора. Клап беше зад ъгъла и наблюдаваше, когато агент Ърби влезе през задната врата и след броени минути върна папката на Пикъринг на мястото, откъдето отдавна не беше вадена.
28
В понеделник, 20 февруари, съдия Атли събра всички играчи, за да провери докъде са стигнали. Тъй като изслушването не беше официално, той заключи съдебната зала, за да не допуска репортери и зрители. Присъстваха повечето участници: семейство Хъбард от едната страна и Лети Ланг от другата. Все още нямаше следа от Ансил, но съдия Атли не беше склонен да го обяви за мъртъв.
Негова чест седна на мястото си, изръмжа едно „добро утро“ и провери кои адвокати са дошли. Всички. Скоро стана ясно, че съдията не е в добро настроение и вероятно се чувства зле. Той заяви с изморен глас:
— Господа, насрочвам съдебен процес по този случай след шест седмици. Следя събирането на доказателства и не виждам причина да не бъдем готови за трети април. Пропускам ли нещо? Някаква причина за отлагане на процеса?
Последва сериозно клатене на глави. Не, господин съдия. Никаква причина. Както беше отбелязал Джейк, необичайното в случая беше, че всички адвокати искаха процес. Ако някой имаше желание да протака, това беше самият Джейк. Имаше всички основания, защото му плащаха сто и петдесет долара на час, но съдия Атли и на него му дишаше във врата. Случаят официално беше известен като „Дело по наследството на Хенри Сет Хъбард“ и с рекордна скорост се приближаваше към челното място на предстоящите за гледане пред съда дела.
Съдията продължи:
— И така, господин Бриганс е подготвил копия от първоначалния опис на наследството, за да ги прегледате. Както ви наредих писмено, трябва да запазим тази информация възможно най-поверителна. — Порша започна да раздава копията на представителите на отсрещната страна. — Затворил съм тази част от съдебното досие за достъп, защото нищо хубаво няма да излезе от огласяването на тази деликатна информация. Вие като адвокати и клиентите ви имате право да знаете какво съдържа наследството, затова погледнете.
Адвокатите грабнаха копията на описа и разгърнаха първите страници. Някои бяха чували за каква сума се говори, но още не я бяха виждали черно на бяло. Двайсет и четири милиона долара и малко отгоре. Тази сума оправдаваше действията им, оправдаваше борбата.
Съдебната зала беше мъртвешки тиха за краткото време, в което те асимилираха информацията. Повече пари, отколкото който и да било от тях можеше да се надява да спечели през дългата си кариера. После се разнесоха шепот и смях, предизвикан от нечия шега.
— Сега се обръщам към оспорващата страна — обади се съдия Атли. — Докато преглеждах събирането на доказателства по делото, останах с впечатлението, че възнамерявате да оспорите автентичността на почерка. Дали сте имената на двама специалисти, а допускам, че защитниците ще наемат свои вещи лица. Разгледах образците от почерка, и по-специално завещанието, инструкциите за погребението, писмото, оставено от господин Хъбард на кухненската маса, и писмото с дата 1 октомври, адресирано до господин Бриганс. Видях и другите образци от почерка му, приложени към делото. Господин Лание, господин Ръш, сериозно ли възнамерявате да твърдите, че това завещание е написано от някой друг, а не от Сет Хъбард?
Тонът на съдията не оставяше почти никакво съмнение какво смята по въпроса. Ръш и Лание бавно се изправиха, но и двамата не изгаряха от желание да отговорят.
— Господин съдия, все още обмисляме този въпрос — отговори Лание.
— Ами побързайте — грубо нареди съдия Атли. — Губите и своето, и моето време. И слепец ще види, че е неговият почерк. Ако вещо лице заяви нещо друго в тази зала, съдебните заседатели ще му се изсмеят, а съдът ще го заклейми.
С тези думи въпросът с почерка беше решен. Адвокатите седнаха. Лание прошепна на помощника си Лестър Чилкот:
— Какво още е решил предварително?