Гравитационна дъга [bg]

Слотроп скача с бутилка в ръка, тича покрай Галопа, който прави колебливи танцови стъпки и потупва джобовете на сакото за оръжие, каквото там няма, а октоподът излиза изцяло на показ колкото повече се приближава, уха-а-а, колко е голям, егати — спира рязко нагазил с единия крак във водата и започва да удря главата на октопода с винената бутилка. Около крака му се хлъзгат агонизиращи раци-отшелници. Момичето, полузавлечено във водата, опитва да извика, но студено се гъне пипалото, стиска трахеята й, не й позволява да диша. Тя протяга ръка, с детски пухкави пръсти и стоманена мъжка опознавателна гривна на китката, докопва хавайската риза на Слотроп, стиска я здраво и кой би могъл да предположи, че сред последното видяно от нея ще бъдат щампованите с ярки комиксови цветове хула-хуп танцьорки с вулгарни физиономии, хавайски китари и сърфисти… о Господи, Господи умолявам Те, бутилката отново и отново блъска влажно по животинската плът, ала изобщо не успява да я нарани, октоподът се е втренчил тържествуващо в Слотроп, докато той, пред лицето на неминуема смърт, не може да откъсне поглед от нейната ръка, тъканта на ризата намачкана от ужас там, където нейните пръсти са я хванали, копчето едва се държи на единствен последен конец — той вижда името на гривната, надраскани сребристи букви всяка поотделно ясна обаче без никакъв смисъл за него, преди хлъзгавият сив задушаващ захват да се пристегне, мокър, по-силен от тях двамата заедно, да завладее в своите жестоки мускулни спазми нещастната ръка да я отдалечи от земята…

— Слотроп, дръж! — На десетина крачки разстояние Блоут протяга към него един голям рак.

— Какво, мамка му… — Може би ако разбие бутилката в скалата и да забие между очите на гадното копеле…

— Той е гладен и ще клъвне на рака. Не го убивай, Слотроп. Дръж, за Бога… — и ето ракът лети въртейки се във въздуха с центробежно разперени крака: обърканият Слотроп пуска бутилката миг преди ракът да шляпне в другата му длан. Добро улавяне. И през нейните пръсти и своята риза веднага усеща хранителния рефлекс.

— Добре — треперещият Слотроп размахва рака пред октопода. — Време е за кльопане, приятелче. — Раздвижва се още едно пипало и набръчканата лигавина докосва китката му. Слотроп запраща рака на няколко метра по брега и, не може да бъде, октоподът се хвърля към плячката: завлачва момичето и олюляващия се Слотроп, след това я пуска. Слотроп бързо хваща отново рака, размахва го така, че да привлече вниманието на октопода и започва да подскача и да отдалечава животното по брега, чийто клюн точи лиги, а очите му са приковани в рака.

За времето на краткото им познанство Слотроп остава с впечатлението, че този октопод не е в цветущо душевно здраве, обаче в сравнение с кого? Но както става с падащи от масата предмети, когато сме с повишена чувствителност към шума и собствената ни непохватност и не желаем те да падат, нещо като трас! ха-ха чу ли това? ето отново, ТРАС! неудържим порив на осезания прозира във всяко движение на главоногото, от което Слотроп с удоволствие се отдалечава, същевременно запращайки с все сила рака като диск в морето, а октоподът с нетърпелив плясък и бълбукане се впуска в ожесточено преследване и след миг изчезва във водата.