Гравитационна дъга [bg]

И там, на плажа заедно с непознати, гласовете започват да придобиват металически оттенъци, всяка дума остър режещ звън, а светлината, макар и по-ярка от преди, някак не успява да освети… това е всепроникващият пуритански рефлекс да търсим друг порядък отвъд видимия, известен също като параноя. Белезникави силови линии бръмчат в морския въздух… натрапват договори клетвено заявени в стаи отдавна приведени в състояние на хоризонтални проекции от бомбардировките и то не съвсем в резултат от някакъв каприз на войната. О, това не беше „неволно попаднал“ рак, приятелю, нито случайно появил се октопод или момиче, не-е-е. Самата организация и подробностите ще бъдат изяснени по-късно, но в този момент дълбоко в себе си той мигновено усеща окръжаващото го мълчаливо съучастничество срещу него.

Известно време всички остават на плажа, довършват закуската. Но истинският обикновен ден, птичките и слънцето, момичетата и виното, вече тихомълком са изоставили Слотроп. С изпразването на бутилката, Галопа постепенно се напива и отпуска все повече, става по-забавен. Забърсва не само първоначално набелязаното момиче, но също и това, което Слотроп несъмнено щеше да сваля сега, ако не се бе появил онзи октопод. Той е пратеник от невинното предоктоподно минало на Слотроп. А от друга страна Блоут седи напълно трезвен, с пригладени мустаци и уставна униформа, внимателно наблюдава Слотроп. Неговата компаньонка Гислен, дребна и стройна, с крака на манекенка от корица на списание, дълга коса причесана зад ушите и падаща ниско на гърба, върти закръглено дупе в пясъка и добавя коментари към текста на Блоут. Слотроп, които е убеден, че жените, подобно на марсианците, имат антени, с каквито мъжете не разполагат, я надзирава неотклонно. Тя го поглежда само веднъж и очите й се разтварят широко и загадъчно. Слотроп е готов да се закълне, че момичето знае нещо. На връщане към казиното с празните бутилки и кошницата, пълна с отпадъците от сутринта, той успява да поговори с нея.

— Готин пикник, nessay-pah?401