Игри за милиарди [bg]

Джак влезе в заседателната зала и седна на същия стол, на който бе седял и преди няколко месеца, когато с Уолтърс положиха подписите си под договора, превърнал се в кошмар.

Както и преди, отговарящите за проекта се бяха събрали на противоположната страна на масата, но сега алчните усмивки бяха заменени от сърдити гримаси. Този път нямаше закуски и шампанско. Нямаше сърдечни поздрави. Никой не се спусна да му стиска ръката и да говори колко е страхотно, че е дошъл.

Сега Джак беше врагът.

Някъде отзад работеше записващо устройство, през което цялото заседание се предаваше в тайната стаичка в сутерена. След това записът щеше да бъде редактиран много внимателно. Някои пасажи щяха да изчезнат, но бяха сигурни, че ще успят да накарат Джак да направи някои компрометиращи признания. Трябваше им много малко.

— Имаме някои въпроси — започна Джаксън, като фиксира новодошлия с гневен поглед. — Чу ли новините около полимера?

— Какви новини? — попита Джак. Огледа присъстващите искрено озадачен.

— Договорът ни с Пентагона е суспендиран. Докладът за изпитанията, който ни даде ти, се оказа фалшив — с предварителни данни, които впоследствие са били опровергани от по-нататъшните изследвания и е трябвало да бъде архивиран. Безценният полимер, който ни предложи, се оказва с много малка трайност. Това за нас е сериозен проблем. — Джаксън се наведе напред. — И така, първият въпрос е откъде взе доклада, Джак?

Наблюдаваха лицето му, за да видят как приема новината. Джак потърка ухото си и заби поглед в масата.

— Това е ново за мен.

— Така ли?

— Да, и съжалявам. Може ли да поправим положението?

— Не сме тук, за да отговаряме на твоите въпроси. Откъде взе доклада?

Джак вдигна очи от масата.

— Този разпит започва да ми писва, Фил. Пак ти казвам, че не е твоя работа.

— Моя работа е и още как. В резултат на този доклад сме изправени пред сериозно разследване за измама. Ти също си замесен, Уайли. А сега ми кажи откъде го взе.

— Бъркаш фактите, Фил.

— Така ли?

— Не аз използвах доклада, за да убедя Пентагона да купи полимера. Усъмних се в идеята на Мич и Дан да заобиколят изискванията на Пентагона за изпитанията. Бях сигурен, че е лоша идея, но и двамата ме убеждаваха, че няма проблем.

Джаксън се обърна и погледна Уолтърс и Белуедър.

— Истината ли казва?

— Не. Той лъже — отговори бързо Уолтърс.

Разбира се, че беше истина. Белуедър потвърди дебелата лъжа с кимване.

— Откъде взе проклетия доклад? — настоя Джаксън още по-силно и стовари юмрук върху масата.

— Ще се задоволиш със същия отговор: не е твоя работа.

Четиримата мъже от другата страна на масата се спогледаха и безмълвно решиха да зарежат дружелюбния подход, който и бездруго вече не беше чак толкова дружелюбен.