Кестеновия човек [bg]

Глава 93

Тулин изсипва боклука върху два рекламни вестника, разстлани на пода в кухнята, изважда вилица от чекмеджето на шкафа и започва да рови в съдържанието на кошчето. Тя е сложила латексови ръкавици на ръцете си. Острата миризма на гнили продукти, цигарени фасове и консервирана храна я удря в носа. Разгъва размазаните квитанции от магазина с надеждата да разбере къде може да е отишла двойката. Генц и неговите криминалисти по-рано днес бяха преровили всичко в къщата, но Ная предпочита да провери втори път. Тя обаче също не намира нищо. Само квитанции от хранителни магазини и химическо чистене — явно за почистване на костюма, с който Асгер Неергор кара Роза Хартунг. Тулин оставя боклука.

Тя се намира в жилищната част на изоставеното предприятие, и освен нея и екипажите на няколко патрулни коли, паркирани наблизо, в квартала няма никой друг. Засега може да признае, че Генц и неговият екип са си свършили работата блестящо. Всъщност тук дори няма намек, че двойката е имала друго жилище, освен това, където е тя сега. И че са правили планове за бягство или са търсили тайни места, където да се скрият от полицията. По-рано през деня детективите откриха матрак, памучно одеяло, мобилна тоалетна и няколко списания с детски комикси в една от стаите в старата кланица. Очевидно именно там са планирали да държат Густав Хартунг. Ная изтръпва при тази мисъл, но от друга страна, по време на претърсването тя не намери признаци, че в този апартамент живеят двама хладнокръвни убийци. Не и в смисъла, в който си представяше. Ясно е, че Асгер Неергор е живял тук постоянно, а не в стаята, която според официалните данни е наел от бившия си колега. Падал си е по японски манга комикси с голи жени. Но това е единственото, което беше открила сред нещата, които се предполага че му принадлежат и не е достатъчно доказателство за престъпните наклонности на Асгер Неергор. Тулин смяташе, че единствените неща с които се отличава тридесетгодишния мъж, е че харесва „Къща в Кристантаун“[35] и датските комедии и мелодрами с Дирк Пасер [36] и Ове Спроге[37], с идилични кадри от славните шейсет и седемдесетте години със зелени тревни площи и размахващи върху тях национални знамена. Той ги пускаше, очевидно на прашен DVD плейър, лежейки върху изтъркан кожен диван, и ги гледаше на стар телевизор с плосък екран. Но според Тулин, всичко това не означава непременно, че той е психопат или луд.

А нещата на Бенедикте, по които човек може да прецени нейната личност, най-значими изглеждат: брошури за правилата за отнемане на деца от семейства в неравностойно положение от местните органи за настойничество, извлечения от статии от закона за социално осигуряване с бележки и обяснения на Бенедикте, както и правни списания за защитата на интересите на детето и т. н. в същия дух. Освен това, в няколко чекмеджета на скрина в хола, Тулин откри купчина прозрачни папки, съдържащи документи за случая с изземването на детето им и кореспонденцията на Бенедикте с местните власти и нейния държавен адвокат. Почти на всяка страница имаше ръкописни бележки, някои от тях нечетливи, но всички осеяни с въпросителни и възклицателни знаци, а Тулин си представяше степента, в която гневът и объркването на Бенедикте Сканс са ескалирали. Но имаше и стихосбирки от училищните години на Бенедикте със залепени снимки на нея и Асгер Неергор, лежащи на тревата край грозен черен път, както и документи за средно медицинско образование и различни програми за рехабилитация на жени по време на бременност и следродилен период.