Кестеновия човек [bg]
- Автор: Свейструп Сорен
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543574452
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кестеновия човек [bg]». Краткое содержание книги:
И колкото повече Тулин се задълбочаваше в бумагите, толкова по-трудно й беше да си представи, че тази двойка може да извърши убийствата, които тя и Хес трябваше да разследват. И още по-трудно й беше да повярва, че те бяха в състояние да продължат с толкова сериозно организирано разследване в продължение на няколко седмици. Затова тя призна, че Хес е прав, когато критично оспори тази версия, в разговора с Ниландер.
Докато сутринта Ная разглеждаше материалите по стените в апартамента на Хес в Нуребро, й се стори, че Хес е малко луд. Освен всичко, той не искаше да признае, че дъщерята на Хартунг отдавна е починала. И като се добави и решението му, противно на всички правила и разпоредби, да посети първо Генц, а след това и Линус Бекер, може да се предположи, че Хес не е много в ред. Тулин обаче не може да не вземе под внимание, че не знае почти нищо за Хес и неговото минало. И въпреки всичко, случилото се в „принудителното“, в нея се зароди зрънце съмнение и вече обмисляше, че би било хубаво да се върнат там и да се опитат да измъкнат от Линус всичко, което знае за убийствата и Кристин Хартунг.
Но сега трябва да мислят за Густав. След като приключи с проверката на чекмеджетата в горната стая, Ная слиза долу, като възнамерява да отиде при Генц и да му помогне да „отвори“ лаптопа, с което той изглежда има проблеми. Слизайки надолу тя завива зад ъгъла и тръгва по коридора, но я спира слаб звук. Някъде, очевидно, се чу аларма, но не беше в жилищната част. Не беше и система за сигурност на автомобил, защото звукът не беше с такава честота, въпреки че беше също толкова висок и пронизителен. Тулин се връща назад и през кухнята отива до коридора, който директно свързва дневната с вратата в дъното. Тя отваря вратата към работилницата и звукът става по-ясен. В голямата, продълговата стая е тъмно и Ная спира, защото не знае къде е ключа за осветление. Внезапно я пронизва мисъл: ако двойката не е свързана с убийствата, може ли истинският престъпник да се крие някъде тук, в тъмното? Тулин се опитва да прогони мисълта — защо би се скрил тук — и все пак изважда пистолета и сваля предпазителя.
Осветявайки пътеката с фенерчето от мобилния си, тя се движи в посоката, от която идва звукът, минава покрай хладилните камери, включително тази, подготвена за Густав Хартунг. Някои от стаите са напълно празни, с изключение на огромните куки, висящи от тавана, но в повечето от тях са струпани кутии и стар боклук.
На вратата на една от последните клетки Ная спира. Именно оттам идва звукът. Тя влиза в стаята, прави две или три стъпки и вижда, че вероятно Асгер Неергор го е оборудвал за обучението му. В светлината на мобилния си телефон тя вижда до олющената стена, гири, щанга за вдигане на тежести, счупен състезателен мотор до мръсни армейски ботуши и камуфлажни униформи. Но това, което е най-озадачаващо за Тулин, е миризмата. Въпреки че е в бивша кланица, никоя друга камера освен тази не миришеше на гнило месо. Но Ная няма време да обмисли мисълта си докрай, защото забелязва някакво движение в ъгъла. Тя насочва телефона в тази посока. Четири или пет плъха, игнорирайки светлината от телефона, се бяха вкопчили в долната част на вратата на силно повреден домакински хладилник в ъгъла, до който имаше градински инструменти и сгъната дъска за гладене. Индикаторът на хладилника мига и издава същия звук, защото плъховете са прогризали гуменото уплътнение, и вратата му е леко отворена. Тулин се приближава до него, но плъховете се разбягват само след като тя ги ритна. Те стоят на близко разстояние от нея, тичат напред-назад и скърцат безпощадно. Ная внимателно отваря вратата на хладилника, наднича вътре — и рязко закрива устата си с ръка, за да не повърне.
Глава 94