Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
Поговориха десетина минути за семействата си, за спорт и за общото състояние на света, след което Райън каза:
— А вие какво ще правите? Предполагам, че от ЦРУ са ви предложили да се пенсионирате. Ако ви трябват препоръчителни писма, ми се обадете. И двамата сте служили добре на страната си.
— Това е едно от нещата, за които искахме да поговорим с теб — каза Кларк. — Срещнахме се случайно с Джими Хардести в Ленгли и той ни свърза с Том Дейвис.
— О! — възкликна Райън и сложи чашата си на масата.
Кларк кимна.
— Предложиха ни работа.
Бившият президент Райън помисли над думите му.
— Е, не че и аз не съм мислил за тях досега. Вие двамата сте подходящи, няма съмнение. А ти какво мислиш за тях?
— Добри са. Май още възмъжават, но това може да се очаква.
— Гери Хендли е свестен. Иначе не бих подписал за създаването им. Вие знаете ли за помилванията?
Чавес отговори на този въпрос:
— Да й благодаря предварително. Надявам се да не ни трябват, но е хубаво да знам, че ги има.
Райън кимна.
— Какво ще кажете за един обяд?
Кларк отбеляза, че с това разговорът приключи. Рожба на Райън или не, Колежа трябваше да си остане тема на една ръка разстояние.
— Тъкмо реших, че няма да се сетиш — отвърна Кларк, без да се замисля. — Мога ли да се надявам на солено говеждо?
— В Балтимор има едно място на име „Атманс“. На Тайната служба едно й е хубавото — не ми позволяват да правя нищо и затова вършат разни дребни неща.
— Обзалагам се, че в доброто старо време са щели да го докарат със самолет от магазин „Карнеги“ в Ню Йорк — отбеляза Чавес.
Този път Райън се усмихна.
— Понякога. Човек трябва да внимава с тези неща. Не може да се разглезваш и да си вярваш, че го заслужаваш. По дяволите, липсва ми, че не мога да скитам по магазините и да си пазарувам сам, но Андреа и нейните бойци изпадат в истерия, когато опитам.
Тайната служба беше настояла например Райън да инсталира в къщата си противопожарна струйна система. Той сам плати, вместо да прати фактурата в Министерство на финансите. Не искаше да започне да се чувства като цар.
Джак заведе гостите си в кухнята, където месото вече ги чакаше заедно с хляба и горчицата.
— Благодаря на Бог за американския обяд — каза Кларк. — Обичам англичаните, обичам да изпия една бира „Джон Смитс“, но вкъщи си е друго нещо.
По-късно Райън каза:
— Сега, след като сте свободни хора, кажете ми: как е в Ленгли след обновлението?
Кларк отвърна:
— Познаваш ме, Джак. Откога настоявам за възстановяване на полевите оператори? — запита той, като имаше предвид Службата за тайни операции на ЦРУ, истинските шпиони, хората на терен. — „План синьо“ тъкмо заработи и оня задник Кийлти го спря.
— Ти говориш ли арабски?
— И двамата го говорим — потвърди Чавес. — Джон е по-добър от мен, но мога да намеря тоалетна, ако ми трябва. Но не говоря пущу.
— Моят арабски е ръждясал доста — поясни Кларк. — Не съм бил там двадесетина години. Интересни хора са афганистанците. Жилави, но примитивни. Всъщност сега ги интересуват само маковете.
— Голям ли е проблемът?
— Ами там има яки милиардери с пари само от опиум. Живеят като царе, харчат пари във вид на оръжие и муниции, но силната дрога, която може да се купи из улиците на югоизточен Вашингтон, е от Афганистан. Изглежда никой не разбира това. Всичката дрога или почти всичката. От нея се печели достатъчно, за да поквари тяхната култура, а и нашата. На тях помощ не им трябва. До идването на руснаците през 79-а се избиваха помежду си. После се събраха и създадоха на Иван голям главобол и май само две седмици след като Червената армия си би камшика, пак се заизбиваха един друг. Не знаят какво е мир. Не знаят какво е благоденствие. Ако построиш училища за децата им, те ги взривяват. Живях там над година — катерех се по баирите и стрелях по Иван в опит да ги обучавам. Много са нещата, заради които ги харесвам, но не трябва да им обръщаш гръб. А теренът! Някои места са толкова високо, че и хеликоптер не може да се качи дотам. Не е място за ваканции. Но трудната част е културата им. Хора от каменния век със съвременно оръжие. Изглежда имат генетично заложени познания за всичко, с което можеш да убиваш. Различни са от всеки друг. Единственото, дето няма да направят, след като те убият, е да те изядат. Достатъчно мюсюлмани са. Както и да е, докато маковете им носят пари, те ще движат страната и нищо няма да я промени.
— Мрачно — отбеляза Райън.
— Мрачно не е точната дума. По дяволите, руснаците опитаха всичко, което знаят — строиха училища, болници и пътища, само за да си улеснят кампанията, да ги купят, а виждаш докъде стигнаха. Онези се бият за развлечение. Да, можеш да им даваш храна и разни работи, за да са ти верни, можеш дори да строиш болници, училища и пътища. И това би трябвало да ти свърши работа, но не се басирай, че ще се получи. Трябва да намериш как да заличиш хилядите години племенни войни, кръвни вражди и недоверие към външни хора. Трудна работа. Аз съм служил във Виетнам и в сравнение с Афганистан онези са като шибания Дисниленд.