Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Жив или мъртъв [bg]
Жив или мъртъв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Жив или мъртъв [bg]

Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:

Том Кланси, всепризнатият майстор на международните интриги и напрегнатия екшън, се завръща в света, който познава по-добре от всеки друг: свят на хаос, попаднал под кръстосания огън на политика и власт и докаран до ръба на унищожението от зли хора. Наричат го Колежа. Създаден е тайно през мандата на президента Джак Райън с единствената цел да издирва, открива и елиминира терористите и техните покровители. Специалистът по разузнаването Джак Райън-младши и сънародниците му в Колежа водят своята тиха война във всяко кътче на света. И сега с двама от най-близките съюзници на баща му, бойци за черни операции, Колежа се изправя срещу най-големия си враг — садистичния убиец, познат като Емира. Той е „мозъкът“ на безброй ужасяващи атентати и убягва на всички правораздавателни служби по света, но в Колежа са решени да променят това. Най-голямата катастрофа обаче предстои, защото Емира замисля мащабен еднократен удар, който да унищожи сърцето на Америка — освен ако Колежа не го залови. Жив или мъртъв.
1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 265
Перейти на страницу:

Поговориха десетина минути за семействата си, за спорт и за общото състояние на света, след което Райън каза:

— А вие какво ще правите? Предполагам, че от ЦРУ са ви предложили да се пенсионирате. Ако ви трябват препоръчителни писма, ми се обадете. И двамата сте служили добре на страната си.

— Това е едно от нещата, за които искахме да поговорим с теб — каза Кларк. — Срещнахме се случайно с Джими Хардести в Ленгли и той ни свърза с Том Дейвис.

— О! — възкликна Райън и сложи чашата си на масата.

Кларк кимна.

— Предложиха ни работа.

Бившият президент Райън помисли над думите му.

— Е, не че и аз не съм мислил за тях досега. Вие двамата сте подходящи, няма съмнение. А ти какво мислиш за тях?

— Добри са. Май още възмъжават, но това може да се очаква.

— Гери Хендли е свестен. Иначе не бих подписал за създаването им. Вие знаете ли за помилванията?

Чавес отговори на този въпрос:

— Да й благодаря предварително. Надявам се да не ни трябват, но е хубаво да знам, че ги има.

Райън кимна.

— Какво ще кажете за един обяд?

Кларк отбеляза, че с това разговорът приключи. Рожба на Райън или не, Колежа трябваше да си остане тема на една ръка разстояние.

— Тъкмо реших, че няма да се сетиш — отвърна Кларк, без да се замисля. — Мога ли да се надявам на солено говеждо?

— В Балтимор има едно място на име „Атманс“. На Тайната служба едно й е хубавото — не ми позволяват да правя нищо и затова вършат разни дребни неща.

— Обзалагам се, че в доброто старо време са щели да го докарат със самолет от магазин „Карнеги“ в Ню Йорк — отбеляза Чавес.

Този път Райън се усмихна.

— Понякога. Човек трябва да внимава с тези неща. Не може да се разглезваш и да си вярваш, че го заслужаваш. По дяволите, липсва ми, че не мога да скитам по магазините и да си пазарувам сам, но Андреа и нейните бойци изпадат в истерия, когато опитам.

Тайната служба беше настояла например Райън да инсталира в къщата си противопожарна струйна система. Той сам плати, вместо да прати фактурата в Министерство на финансите. Не искаше да започне да се чувства като цар.

Джак заведе гостите си в кухнята, където месото вече ги чакаше заедно с хляба и горчицата.

— Благодаря на Бог за американския обяд — каза Кларк. — Обичам англичаните, обичам да изпия една бира „Джон Смитс“, но вкъщи си е друго нещо.

* * *

По-късно Райън каза:

— Сега, след като сте свободни хора, кажете ми: как е в Ленгли след обновлението?

Кларк отвърна:

— Познаваш ме, Джак. Откога настоявам за възстановяване на полевите оператори? — запита той, като имаше предвид Службата за тайни операции на ЦРУ, истинските шпиони, хората на терен. — „План синьо“ тъкмо заработи и оня задник Кийлти го спря.

— Ти говориш ли арабски?

— И двамата го говорим — потвърди Чавес. — Джон е по-добър от мен, но мога да намеря тоалетна, ако ми трябва. Но не говоря пущу.

— Моят арабски е ръждясал доста — поясни Кларк. — Не съм бил там двадесетина години. Интересни хора са афганистанците. Жилави, но примитивни. Всъщност сега ги интересуват само маковете.

— Голям ли е проблемът?

— Ами там има яки милиардери с пари само от опиум. Живеят като царе, харчат пари във вид на оръжие и муниции, но силната дрога, която може да се купи из улиците на югоизточен Вашингтон, е от Афганистан. Изглежда никой не разбира това. Всичката дрога или почти всичката. От нея се печели достатъчно, за да поквари тяхната култура, а и нашата. На тях помощ не им трябва. До идването на руснаците през 79-а се избиваха помежду си. После се събраха и създадоха на Иван голям главобол и май само две седмици след като Червената армия си би камшика, пак се заизбиваха един друг. Не знаят какво е мир. Не знаят какво е благоденствие. Ако построиш училища за децата им, те ги взривяват. Живях там над година — катерех се по баирите и стрелях по Иван в опит да ги обучавам. Много са нещата, заради които ги харесвам, но не трябва да им обръщаш гръб. А теренът! Някои места са толкова високо, че и хеликоптер не може да се качи дотам. Не е място за ваканции. Но трудната част е културата им. Хора от каменния век със съвременно оръжие. Изглежда имат генетично заложени познания за всичко, с което можеш да убиваш. Различни са от всеки друг. Единственото, дето няма да направят, след като те убият, е да те изядат. Достатъчно мюсюлмани са. Както и да е, докато маковете им носят пари, те ще движат страната и нищо няма да я промени.

— Мрачно — отбеляза Райън.

— Мрачно не е точната дума. По дяволите, руснаците опитаха всичко, което знаят — строиха училища, болници и пътища, само за да си улеснят кампанията, да ги купят, а виждаш докъде стигнаха. Онези се бият за развлечение. Да, можеш да им даваш храна и разни работи, за да са ти верни, можеш дори да строиш болници, училища и пътища. И това би трябвало да ти свърши работа, но не се басирай, че ще се получи. Трябва да намериш как да заличиш хилядите години племенни войни, кръвни вражди и недоверие към външни хора. Трудна работа. Аз съм служил във Виетнам и в сравнение с Афганистан онези са като шибания Дисниленд.

1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 265
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)