Катерина де Медичи [bg]

Доловил стъпките ни, кралят обърна глава към нас и Франсоа изхлипа – подутата дясна буза на Анри опираше в носа му и го изместваше наляво. Раненото му око – превързано около треската, щръкнала два пръста над профила му – миришеше на разложено месо.

Клепките на дофина запърхаха и главата му се люшна върху раменете. С Монморанси го подхванахме, за да не падне. Главният съветник му помогна внимателно да седне до баща си и каза на Анри, че синът му е дошъл. Чул гласа на стария си приятел, съпругът ми отвори здравото си око и се пресегна слепешком да прегърне Франсоа. Момчето се раздвижи и Анри прошепна:

– Бог да ви благослови, сине, и да ви даде сила. Ще ви трябва, за да бъдете крал.

При тези думи Франсоа простена отново и пак изгуби свяст. Монморанси и камериерът го изнесоха от стаята. Окото на Анри се затвори и той потъна отново в болезнен унес. Останах права до леглото му, но ми се зави свят и се подпрях с длани върху дюшека.

– Катрин – прошепна съпругът ми и докосна ръката ми с горещи пръсти.

Целунах дланта му.

– Тук съм. Няма да ви изоставя.

Той въздъхна и простена едновременно.

– Обещайте ми... – отрони.

– Каквото пожелаете – гласът ми прозвуча измамно спокойно.

– Обещайте ми да закриляте и напътствате синовете ми. Обещайте ми, че на трона винаги ще седи наследник на рода Валоа.

– Кълна се.

Пренебрегнала вонята на гной, целунах сивите му устни – леко, нежно, за да не му причиня още по-силна болка.

Той потъна в дълбок унес, от който не се събуди. Спазих обещанието си – не го напуснах, останах до него, облечена в пурпурната рокля, която носех на турнира. Седем дни той лежа, сляп и безмълвен, неспособен да изрази агонията си.

В ранния следобед на десети юли Негово Християнско Величество крал Анри II предаде Богу дух в резиденцията "Турней" в Париж. Щом лекарят го обяви за мъртъв, един придворен на краля дръпна тежките завеси от брокат и отвори прозореца, пропъждайки вонята на изгнила плът. Навън въздухът миришеше на дъжд.

Живите се освобождават бързо от покойниците. Докато лежах опечалена, притиснала буза в неподвижната гръд на Анри, доктор Паре отметна балдахина на леглото с безцеремонна окончателност. Всички, които бдяха с мен в кралските покои – Франсоа дьо Гиз и кардиналът на Лорен, савойският херцог и херцогът на Немур – излязоха да оповестят скръбната вест. Коридорът се изпълни с шепот и стъпки. Чух леко плискане на вода и вдигнах глава – две прислужници бяха донесли легени да измият тялото на краля.

– Вървете си – озъбих им се аз и извърнах лице от тях, ала ме сепна леко докосване по рамото. Красивите очи на мадам Жонди ме гледаха, подпухнали от плач.