Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Най-сетне двамата братя се спогледаха доволно. Това обаче продължи само миг, преди отново да извърнат очи.
Малх вече беше на десетина крачки от тях.
— Размърдайте се. Ханибал иска всички да видим жертвоприношението.
Братята го последваха.
Равната добре напоявана земя, където се бяха разположили на лагер картагенците, бе предложила отдих за хора и животни преди началото на похода. Бостар осъзна, че тя предлага и място, на което Ханибал може да се обърне към войниците, както беше направил в Нови Картаген преди потеглянето им. Въпреки че сега войската му беше значително по-малка, пак имаше много войници, които не бяха успели да видят с очите си как техният водач принася жертва на боговете. Именно затова на командирите на всяка част им бе наредено да доведат по двайсетина, че и повече хора за церемонията.
Тримата минаха покрай вонящи облечени в животински кожи балеарски прашкари и стройни тъмнокожи нумидийци с намазани с масло къдрици. Яки скутарии и цетрати с кожени шлемове и поръбени в алено туники стояха със скръстени ръце. До тях беше Алете с двайсет от либийските си копиеносци. Голи до кръста гали със златни торкви и гривни хвърляха надменни погледи към останалите присъстващи.
Пред събралите се войници имаше ниска дървена платформа, върху която беше издигнат импровизиран олтар от каменни плочи. Отпред стояха петдесет телохранители на Ханибал. До подиума можеше да се стигне по рампа, до която беше завързан едър черен бик. Шестима облечени в роби жреци чакаха с добичето, което сумтеше неспокойно. Докато Малх ги водеше до място на десетина крачки от гадателите, Бостар потръпна. В техните съсухрени ръце — благодарение на гаданията им — се криеше силата да повдигнат бойния дух на войската… или да го пратят в най-черни дълбини. Той погледна стоящите наоколо войници и видя същата загриженост по лицата им. Почти не се чуваха разговори; над събралото се множество бе увиснала наситена с очакване тишина. Бостар погледна Сафон, който беше за него като отворена книга. Брат му се чувстваше по същия начин, ако не и по-зле. Бостар въздъхна. Въпреки почивката и спокойствието през последните няколко дни огромните размери на планините бяха хвърлили сянка в сърцата на мъжете. Имаше само един човек, който би могъл да разсее тази сянка, помисли си той. Ханибал.
Момент по-късно генералът изтича нагоре по рампата, сякаш беше на финала на надбягване. Появата му беше посрещната с овации. Бронзовият шлем и нагръдникът му бяха излъскани и блестяха така, сякаш са запалени отвътре. Фалкатата в дясната му ръка проблясваше опасно; в лявата си носеше великолепен щит, украсен с дебнещ лъв. Ханибал мълчаливо отиде до края на подиума и вдигна ръка, така че всички да видят меча му. Изчака погледите на войниците да се фокусират върху него, преди да посочи назад.
— Най-сетне сме тук! При Алпите! — извика Ханибал. — Спряхме пред портата на врага си, за да се подготвим за изкачването. По лицата ви виждам, че сте разтревожени. Уплашени. Дори изтощени. — Погледът на генерала се спираше от войник на войник, сякаш ги предизвикваше да го удържат. Никой не успя. — Но какво могат да са Алпите след бруталната кампания в Иберия и пресичането на Родан? Нима могат да са нещо по-лошо от високи планини? — Замълча и погледна въпросително, докато превеждаха думите му. — Е?
Бостар се разтревожи. Въпреки истината в думите на Ханибал малцина от събралите се изглеждаха убедени в тях.
— Не, генерале — високо отвърна Малх. — Те са просто големи купчини камъни и лед и нищо повече.
На устните на Ханибал заигра доволна усмивка.
— Точно така! Те могат да бъдат преминати от хора със силата и сърцето да го направят. А и няма да сме първите, които са ги прекосили. Нима галите, завладели Рим, не са минали по същия път?
Отново последва пауза, докато преводачите си свършат работата. Най-сетне войниците замърмориха в знак на съгласие.
— А вие се отчайвате, че няма да можем дори да доближим онзи град? Знаете ли какво? Галите са превели жените и децата си през тези планини! Нима ние не можем да направим същото като войници, които носят само оръжията си? — Ханибал отново вдигна меча си, този път заплашително. — Или признайте, че имате по-малко кураж от римляните, които сме побеждавали неведнъж в миналото, или тръгнете решително напред с мен към равнината между река Тибър и Рим! Там ще намерим по-големи богатства, отколкото можете да си представите. Там ще има роби, плячка и слава за всички!
Малх зачака думите на генерала да бъдат преведени на галски, иберийски и нумидийски и когато събралите се войници зашумяха одобрително, вдигна юмрук във въздуха и изрева: