В долината на смъртта

— Е, след като си си изгубил езика, аз ще се погрижа да си го възвърнеш.

Той измъкна двуострия си нож, застъпи с коляно гърдите на Бил и вдигна десницата с ножа.

И Бил Нютън действително се сдоби с говора си.

— ’s death! Да ме наръгаш ли искаш?

— Като нищо ще го сторя, ако не отговориш на въпросите, които ти зададох. Каква ми е ползата от някакъв ням обесник?

Лъскавото лезвие проблесна пред очите на оня.

— И тъй, откъде?

— От Прескът.

— Това го знам. Имам предвид днес.

— От мохавите.

— Хубаво! Те къде лагеруват или лагеруваха?

— Приблизително на десет часа на изток оттук.

— Защо не остана при тях?

Бил естествено не възнамеряваше да каже, че е окрал Уолкър.

— Трябваше да тръгна на разузнаване.

— Накъде?

— Към Долината на смъртта.

— Какво се канеше да правиш там?

— Да освободя мис Елми.

Той си мислеше, че с това твърдение ще може самия себе си да спаси. Олд Файерхенд обаче намръщи чело.

— Лъжа!

— Истината казвам, заклевам се пред Бога. Можеш да го узнаеш от мис Елми.

— Как така от нея?

— Аз говорих с мис, макар това да бе забранено и опасно. Казах й, че ще препусна напред към Долината на смъртта, за да се заловя с нейното спасение.

— Какво разбираш под «да се заловя»?

— Нещо си там, което ще направя, но засега още не знам какво. Подслушах Ролан и чух, че в Долината на смъртта има затворени хора, които са пазени само от един мъж на име Хуанито.

— Това е вярно.

— Е, на, виждаш, че не те лъжа. Смятах да освободя тези хора и…

— Как се канеше да я подхванеш тая работа?

— От тоя пазач Хуанито нямаше защо да се страхувам. Щях да му се представя като пратеник на Ролан и после да го обезвредя. С помощта на освободените затворници се надявах да съумея да спася момичето.

— Хм-м! — изсумтя Олд Файерхенд замислено. — Защо всъщност искаше да я освободиш? Та нали преди туй самият ти си участвал в залавянето й!

— От чисто човеколюбие.

— Какво възнаграждение очакваше в замяна?

— Никакво.

— Гледай, гледай, какъв чудесен момък си бил само!

— Не се присмивай… аз се промених!

— Хиената никога няма да се превърне в канарче! Не ме заблуждавай. И как се измъкна от съюзените бели и червени?

— Уредих да бъда изпратен като съгледвач.

— Pshaw! Ако се нуждаеха от съгледвач, нямаше да си послужат с твоя милост, а с някой червенокож. И най-посредственият индианец чини повече от теб. Колкото и остроумни претексти да си измисляш, скоро ще ти разкрия спатиите! А сега кажи как се чувства Уилкинс!

— От гледна точка на обстоятелствата, добре.

— А дамата?

— Също.

— Да се надяваме. Но стига въпроси. По-късно, в по-подходящо време, ще ми дадеш отчет за всичко. Съдбата ти е предопределена. И докато те постигне, няма да се отделя от теб. Ще яздиш значи с мен.

— Както искаш. Ама ще се разкайваш!

Олд Файерхенд отиде да доведе коня на Бил. Когато се връщаше, водейки животното за юздата, погледът му падна върху планинския склон, където бе видял преди малко да се спуска Бил Нютън.