Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
На друго място тази цел изглеждаше трудно постижима, но беше напълно възможна в малкия феодален свят на острова. Халдоран беше подслушал последния им разговор. Катрин отчаяно се стремеше да го прогони. Вероятно Халдоран я е заплашил, че ще го убие, и тя се е подчинила.
Майкъл остави калейдоскопа. Ами ако само си въобразяваше? Единственият начин да се убеди беше да се върне на острова и да говори е Катрин в отсъствието на Халдоран.
Ако се лъжеше, тя щеше да унищожи напълно самочувствието му, да го тласне в самоубийствена депресия или да предизвика смъртоносен пристъп на астма. Майкъл изкриви уста. Досега винаги оцеляваше, значи можеше да рискува още веднъж. Ако размишленията му бяха верни, животът на Катрин беше в опасност.
Искаше да тръгне веднага, но беше смъртно изтощен. Щеше да почака до утре.
Той угаси свещите и се пъхна под завивките, неспособен да успокои разбунтуваните си мисли. Вместо да язди, щеше да наеме карета. Така щеше да пътува по-бързо и утре вечер да бъде в Пенуорд. Не, не там. Селото беше тясно свързано със Скоул. Оттам не можеше да проникне тайно на острова. Щеше да се подслони в някое от съседните села и да потърси сигурен лодкар.
Този път нямаше да позволи да го отпратят. Нямаше да си тръгне от острова, преди да узнае цялата истина.
Дук Ашбъртън прочете краткото писмо на брат си със смръщено чело. Типично за Майкъл — въпреки изтощението си да потегли обратно към Скоул още на зазоряване. А можеха да прекарат известно време заедно, да се уверят в здравината на новата си връзка…
При мисълта какво ставаше на Скоул лицето му помрачня още повече. Би предпочел ситуацията да е еднозначна и Катрин Мелбърн да е безсърдечна уличница. Но инстинктът му подсказваше, че се надига опасност. Познаваше лорд Халдоран и не го харесваше. Може би и той трябваше да замине за Скоул. Майкъл беше войник, но брат му беше херцог и умееше да защитава позицията си.
Взел решение, Стивън позвъни за камериера си.
Луната осветяваше брега съвсем слабо и правеше сенките още по-черни. Майкъл слезе на сушата при Дене Коув. В джоба на тъмната рибарска мушама, която носеше, имаше писмо за Люсиен. В него Майкъл молеше приятеля си, ако не получи вест от него до определен срок, да предприеме разследвания. Макар че това нямаше да спаси живота му, поне Халдоран щеше да си получи заслуженото наказание, а Катрин да се отърве от натрапения й съпруг. Той се обърна към лодкаря Карадок и му подаде писмото.
— Ако не се върна до разсъмване, отплавайте без мен и веднага изпратете това в Лондон.
Мъжът кимна и грижливо прибра писмото. Като бивш моряк от кралската флота той познаваше отлично тукашните води и беше приел молбата на Майкъл да пази мълчание, без да се противи.
Майкъл намери Карадок в селото Тренуит, разположено само на няколко мили източно от Пенуорд. Майката на моряка, известна тукашна плетачка, го снабди с дебела вълнена жилетка. Топлата дреха беше много по-подходяща за опасната експедиция от жакетите, които обикновено носеше.
Облечен изцяло в черно, намазал лицето си със сажди, Майкъл пое по опасния път между скалите. За щастие умееше да се оправя в мрака като котка. Неведоми сетива го информираха, че хубавото време ще се промени. На следващия ден щеше да се разрази силна буря.
Скоро стигна до замъка, който беше потънал в мрак. Наближаваше полунощ.
Майкъл реши да влезе направо, изкачи предното стълбище и завъртя бравата. Заключено. Много интересно. Нали на острова нямаше крадци, престъпници и заключени врати?
Скрит в сянката, той заобиколи сградата. Знаеше, че ще намери начин да проникне вътре. Въпросът беше къде се намира Катрин. Може би беше в старата им стая или пък — при тази мисъл сърцето му се сви — споделяше леглото на Халдоран в Рагнарьок. Не, дядо й беше сериозно болен и тя сигурно бдеше до леглото му.
Майкъл огледа внимателно прозорците на лерда. В спалнята светеше. С надеждата, че Катрин е там, той реши да проникне през салона и да влезе при нея без предупреждение.
Съвсем близо до балкона растеше стара череша. Горните клони щяха да го отведат съвсем близо до целта. Той направи скок и се хвана за един дебел клон. Уви крака около ствола и започна да се катери.
32
Катрин спеше леко, особено когато беше при пациент. Затова се събуди още при първия шум. Първият й поглед беше към лерда. Осветен от нощната лампа, той се движеше неспокойно насам-натам, затова тя стана от постелята си и отиде при него.