Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
Обичаше този теор, който беше предпочел да приеме външния образ на старец, увлечен от патриархалните си разбирания, както един човек би обичал баща си. Дори разбираше донякъде, че тези изблици на неприязън се дължат на собственото му развитие от обикновен ангар в истински Създател. Но не можеше да повярва, че това враждебно отношение се основаваше само на професионална завист. Веова не можеше да бъде толкова дребнав. Той нямаше да е теор, ако това беше вярно.
Трябваше да има някаква друга причина за странното поведение на Веова. А той не успяваше да я открие от толкова много време. Чувстваше се жалък в безсилието си. Дори работата му не успя да го отвлече от тези тъжни мисли. Даде някакви разпореждания и се оттегли в зоната на покаянието. Искаше да направи пореден опит да открие грешката си.
Скоро установи, че беше прекалено уморен, за да се занимава със задълбочен анализ на отношенията си с Веова. Премести се в зоната за почивка и точно щеше да я заключи, когато Аниор помоли за разрешение да го види. Не бяха се виждали, откакто второто му Аз го посети, и Сатара се зарадва на посещението му.
Аниор го погледна и каза, като че ли прочете последните събития от лицето му:
— Бил си при Веова и отново нищо не постигна.
Това звучеше като упрек, въпреки че Сатара знаеше, че Аниор не го обвиняваше. Отново го завладя чувството, че се бе провалил, и той скри лице в ръцете си.
Аниор го прегърна нежно и го галеше по косата. Сатара се чувстваше върнат във времето, когато Аниор му беше майка и го успокояваше край леглото на умиращия старец Имор. Поемаше нежността му в себе си и постепенно се поотпусна.
Изпитваше огромна благодарност към съдбата, че му беше определила да извърви част от пътя си заедно с този Делен. Време беше да мине на горното ниво, но той все отлагаше тази стъпка вече не заради отношенията си с Веова, а за да може да продължи да прегръща този дух в превъплъщението си на ангар. Преливаше от обич към него и прошепна, придръпвайки го към себе си:
— Нямаш представа колко много те обичам. Аниор се усмихна и отговори:
— Грешиш. Аз те обичам още повече. Сатара се засмя щастлив. Цялото му униние и умора се бяха изпарили.
Дяволито попита:
— Ще обявим ли сега състезание кой кого обича повече?
— А какъв ще бъде регламентът? — влезе Аниор в играта.
Те се търкаляха прегърнати на пода. Сатара коленичи до Аниор. Затвори очи, като че ли дълбоко се замисля и после, с вид на озарен от изключителна идея, ги отвори и предложи:
— Задача първа: кой ще направи най-хубавото любовно ложе!
В пространството пред тях израснаха от нищото две странни образувания. Те непрекъснато променяха формата си, управлявани от фантазията на създателите си. В един момент Сатара се засмя и извика:
— Край! — той погледна с преиграно отвращение и две те произведения. — Равен провал! Най-хубавото любовн ложе измислиха теорите и аз предлагам да се преместим него.
И още преди Аниор да успее да възрази, той го хвана за ръка и го пренесе в зоната на любовта.
— Какво чак толкова хубаво има в тази зона? — огледа се Аниор. — Наистина не зная какво я прави подходяща за тази цел.
— И аз нямам представа, — поизлъга Сатара. Не му се занимаваше с обяснения сега. — Правил съм любов в почти всички зони, но в тази удоволствието е най-голямо.
— А, така значи! — Аниор се преструва на изгарящ от, ревност. — И мога ли да узная с кого?
— О, бяха толкова много, че вече не ги помня — засмя се Сатара. Направи опит да прегърне Аниор, но той го отблъсна.
— Нямам намерение да бъда поредното ти завоевание.
— Имам чувството — продължи Сатара през смях, — че малко си закъснял с това решение.
Събори Аниор с едно бързо движение и го стисна в обятието си. Подът на помещението, осветен в оранжево, се прегъна покрай тях. Аниор направи опит да се измъкне от ръцете на Сатара, но той го държеше здраво и усмихнато отговори на напразните му усилия:
— Няма да те пусна вече никога. — А след това добави нежно: — Защото никого не съм обичал така, както обичам теб.
Той отхлаби желязната си хватка и погали нежно утихналия в прегръдките му Аниор. Нямаше думи да изрази това, което чувстваше към него и само го гледаше с очи, пълни с обич. Аниор поемаше тази любов с очите си и я връщаше към Сатара чрез ръцете си.
Те вдигнаха волевата бариера на чувствата си и трептяха напълно съгласувано. Беше необходим само миг, за да стигнат до това силно разтърсване, което откъсваше душите им от техните тела. Отново литнаха заедно в далечината към този Първоначален източник на енергия и останаха при Него, докато телата им не се изтощиха докрай. Тогава те трябваше да се откъснат от това пълно блаженство и да се върнат, за да спасят астралните си тела от пълно заличаване.