Колекционерите [The Collectors - bg]

— Кейлъб? Тръгна ли си?

— Не! — сопнато отвърна той. — Мисля.

— За какво мислиш?

— Дали да не вляза и да проверя какво става.

— Искаш ли да дойда с теб?

Кейлъб се поколеба. Приятелят му все пак имаше газов пистолет, който можеше да спре Джуъл, ако случайно ги нападнеше с кухненския сатър.

— Не, Милтън, остани на мястото си — реши най-сетне той. — Сигурен съм, че няма опасност.

Прекрачи прага и влезе. Всекидневната беше празна, малката кухня също. На печката имаше тиган с останки от някакво ястие — най-вероятно телешко с пържен лук, ако се съдеше по миризмата във въздуха. В умивалника лежеше самотна мръсна чиния, върху която имаше вилица и чаша. Кейлъб се върна във всекидневната, взе от масата солиден на вид бронзов свещник и предпазливо се насочи към коридора. Първата врата се оказа на банята. Капакът на тоалетната чиния беше спуснат, завесите на ваната дръпнати, а в нея — слава богу! — липсваше окървавен труп. Не отвори шкафчето с лекарствата по единствената причина, че не искаше да види уплашената си физиономия в огледалото.

Първата спалня беше празна, а малкият гардероб се оказа пълен с чаршафи и кърпи.

Оставаше само едно помещение. Кейлъб вдигна свещника над главата си и побутна вратата с крак. Дишайки напрегнато, той изчака очите му да свикнат с тъмнината. Под завивките на широкото легло се очертаваше някаква фигура.

— На леглото има някой! — прошепна в ръкава си той. — Завит презглава.

— Мъртва ли е? — попита Милтън.

— Откъде да знам! Но защо ще спи, завита през глава?

— Да повикам ли полицията?

— Задръж още една секунда.

В дъното на стаята се виждаше малък гардероб с полуотворена врата. Кейлъб пристъпи към него, стисна свещника и побутна вратичката с крак. Оказа се, че вътре няма труп, а само няколко дрехи на закачалки.

Обърна се към леглото. Сърцето му блъскаше толкова силно, че се запита дали не е време да помоли Милтън да повика линейка. Ръцете му трепереха неудържимо.

— Добре де, един труп не може да ти направи нищо лошо — успокоително промърмори той.

Но никак не му се искаше да види старицата мъртва. После изведнъж му стана ясно, че ако са я убили заради липсващите очила, вината за това ще бъде изцяло негова. Тази мрачна констатация го депресира и успокои едновременно.

— Съжалявам, Джуъл, дори и да си била шпионка — тържествено прошепна той, после протегна ръка и рязко дръпна завивката.

Оказа се, че в леглото действително лежи мъртвец, но мъж. Норман Джанклоу, почитател на Хемингуей и противник на Джуъл Инглиш в читалнята.