![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
— А ако това нещо се окаже физическо насилие срещу мен? — изсумтя Кейлъб.
— От теб знам, че дамата е доста възрастна — напомни му Стоун. — Мисля, че ще се справиш със ситуацията. Но по-вероятно е да не я откриеш. Ако наистина е заминала, опитай се да проникнеш в къщата и да откриеш нещо.
— Ами ако не е заминала? — нервно закърши ръце Кейлъб. — Ами ако си е повикала на помощ някой здравеняк?
— Е, това няма да е приятно — сви рамене Стоун.
— Няма да е приятно ли? — поруменя библиотекарят. — Лесно ти е да го кажеш! А мога ли да попитам какво ще правиш ти, докато аз рискувам живота си?
— Ще проникна в дома на Албърт Трент — спокойно отвърна Стоун и се обърна към Анабел. — Идваш ли с мен?
— Че как иначе — отвърна с широка усмивка младата жена.
— Ами аз? — обади се Рубън. — Нали бях най-верният ти телохранител?
— Съвсем скоро беше арестуван, Рубън — напомни му Стоун. — Има опасност да си под наблюдение. Боя се, че ще пропуснеш тази акция.
— Страхотно, няма що! — изръмжа едрият мъж и гневно се плесна по бедрото. — А някои хора ще се забавляват!
От погледа, който му хвърли Кейлъб, беше ясно, че е готов да го удуши.
56
Кейлъб спря боботещия шевролет в дъното на сляпата улица, изключи мотора и хвърли неспокоен поглед към Милтън. Приятелят му беше облечен изцяло в черно, с прибрана под плетена шапка коса и намацано със сажди лице.
— Господи, Милтън, приличаш на оня от плаката „Престъпниците са сред нас!“ — нервно каза той.
— Стандартно разузнавателно облекло — успокои го Милтън. — Как е „жицата“?
Кейлъб опипа подслушвателното устройство, скрито под ръкава на сакото му. Батериите бяха прикрепени към колана на гърба му.
— Дяволски ме сърби, а гадните батерии така ме стягат, че не мога да дишам! — оплака се той.
— Нерви — беше краткият коментар на Милтън.
— Така ли мислиш, бандитче? — изръмжа библиотекарят, слезе от колата и добави: — Гледай да си набрал 911 на проклетия джиесем и не забравяй да натиснеш копчето, ако се наложи.
— Ясно — войнствено отсече Милтън и огледа обстановката с помощта на бинокъла, който измъкна от джоба си. Екипировката му включваше още фотоапарат и газов пистолет със зашеметяващи патрони.
Джуъл Инглиш отговори на телефонното обаждане и изглеждаше много доволна от факта, че Кейлъб е намерил очилата й. Покани го да мине веднага въпреки късния час.
— Напоследък спя малко — сподели тя, след което игриво добави: — Но вече съм по нощница.
— Страхотно — сковано отвърна той.
Насочи се към дома й, оглеждайки внимателно съседните къщи. Всички без изключение бяха стари и олющени, тип „ранчо“, с миниатюрни дворчета и тъмни прозорци. Някаква котка скочи от близката ограда и го стресна.
— Тя е само една възрастна дама, която си е изгубила очилата — говореше под носа си Кейлъб. — А може би бабичка шпионка, охранявана от главорези, които ей сега ще ми прережат гърлото.
Обърна се и погледна към колата. Милтън не се виждаше, но най-вероятно вече снимаше някоя червеношийка, която подозрително помръдва сред листата на дърветата.
В къщата на Джуъл светеше. През дантелените пердета се виждаха стъклените джунджурии, подредени над камината. На занемарената площадка за паркиране нямаше кола. Вероятно тя беше спряла да кара или колата й бе на сервиз. Моравата беше акуратно подстригана, а от двете страни на входната врата се издигаха красиви розови храсти. Натисна звънеца и зачака, но никой не отвори. Позвъни за втори път и напрегна слух, ала зад вратата не се чуха стъпки. Огледа се. Улицата беше тиха и спокойна. Може би прекалено спокойна като по филмите. След което някой стреля по теб, забива нож в гърдите ти или те смазва от бой.
Беше й се обадил преди повече от час. Какво ли се бе случило през това време? Звънецът звучеше нормално, но тя може би не го чуваше. Почука и извика името й, после го повтори още веднъж, този път по-силно:
— Джуъл?
Свиреп кучешки лай го накара да подскочи. Не идваше от вътрешността на къщата, а някъде отстрани. Вероятно песът на съседите. Започна да блъска с всичка сила и вратата най-сетне се отвори, а той зае позиция за бягство. Никой не влиза през врата, която се отваря толкова рязко. Звукът, който се разнесе миг по-късно, за малко не му спря сърцето.
— Кейлъб?
Той изкрещя и се хвана за перилата, за да не падне в храстите.
— Кейлъб, аз съм! — повтори с напрегнат шепот гласът.
— Какво? Кой? Мили боже!
Завъртя се толкова рязко, подхлъзна се по влажния бетон на площадката и за малко не се строполи. Главата му се замая и му прилоша.