Колекционерите [The Collectors - bg]

55

Стоун си сложи очилата и разтвори книгата. Пръстът му докосна една от буквите, които допреди броени часове беше оцветена. Но тя беше толкова суха и незабележима, колкото тези около нея. Затвори с въздишка кориците и вдигна глава.

— Използвали са химикал, който се изпарява след определено време.

— Като симпатичното мастило ли? — погледна го Милтън.

— Нещо по-съвременно — въздъхна Стоун и гневно добави: — Би трябвало да се досетя!

— Познаваш ли такива химикали, Оливър? — попита Кейлъб.

— Не, но друго обяснение няма. Ако очилата случайно попаднат в чужди ръце и възникнат подозрения в шпионаж, съответните кодови книги няма да съдържат нищо видимо… — Замълча за момент, после добави: — Онзи, който е маркирал текста, със сигурност е имал предвид времето, необходимо на Джуъл за неговото разчитане. Но как го е постигнал?

— Направил го е някой, който има достъп до хранилището — каза след кратък размисъл Кейлъб. — Маркирал е съобщението на място, а след това се е свързал с нея, за да й каже коя книга да поръча. Тя веднага е дошла в библиотеката и просто е поискала съответното заглавие.

— Маркирането на отделните букви е доста продължителен процес, който изисква време — поклати глава Стоун.

— По принцип в хранилището непрекъснато влизат и излизат хора, но все пак в дъното има специални камери. Ако някой от служителите се забави там с часове, това не може да остане незабелязано.

— Може би е работа на човек, който действа бързо или използва някаква система за копиране — обади се Рубън.

— Възможно ли е да е действал в извънработно време? — попита Стоун.

— В хранилището? — колебливо го погледна Кейлъб. — Такава привилегия имат малцина. В момента се сещам само за директора и за главния библиотекар. Компютърът е програмиран така, че след края на работното време отказва достъп на всички останали освен при извънредни ситуации. Това обаче изисква предварително одобрение на ръководството и въвеждане на съответната команда. И със сигурност не може да става всеки ден.

— Това означава ли, че Дехейвън е имал достъп до хранилището и в извънработно време? — попита Стоун.

— Да — бавно кимна Кейлъб. — Нима допускаш, че са го убили, защото е бил част от шпионска мрежа?

Анабел отвори уста да изрази протест, но замълча.

— Не знам, Кейлъб — промълви Стоун и се изправи. — Но сега трябва да действаме. Звънни на Джуъл Инглиш да й кажеш, че си намерил очилата й на пода на читалнята, и предложи да й ги занесеш.

— Тази вечер? — учудено го изгледа Кейлъб. — Но вече минава девет!

— Трябва да опитаме, защото времето ни е много малко. Освен това трябва да разберем дали тази жена все още е налице.

— Опасно е, Оливър — обади се Анабел. — Ами ако още е тук и вече е намислила нещо?

— Ще го оборудваме с подслушвателно устройство — едно от онези, с които разполага Милтън. — Оливър изчака кимването на младежа и добави: — Милтън ще отиде с него, но ще чака отвън. Ако се случи нещо, веднага ще позвъни на полицията.