Колекционерите [The Collectors - bg]

Стоун огледа помещението и коремните му мускули се стегнаха. Намираха се в склада на „Файър Контрол Лимитед“. Напрегна взор, опитвайки се да разчете надписа на контейнера, обработван от двамата мъже. Той висеше на вериги от тавана и това обясняваше стълбата.

„Въглероден двуокис 5000 ЧНМ“, беззвучно артикулира Стоун в отговор на питащия поглед на Анабел.

Готвеха се да ги убият по начина, по който бяха ликвидирали Джонатан Дехейвън!

Очите му трескаво огледаха помещението. Трябваше да открие нещо, с което да среже въжето около китките си. Със сигурност нямаше да разполагат с много време, след като онези двамата напуснат помещението. Газът щеше да напусне цилиндъра, изсмуквайки кислорода от въздуха за броени секунди. А след него щеше да дойде мъчителната смърт от задушаване. Зърна го в мига, в който пазачите им свършиха работата си.

— Мисля, че е достатъчно — каза мъжът на стълбата и започна да слиза. Стоун го позна в момента, в който застана под светлината на лампата: беше шефът на бригадата, която демонтира контейнерите в подземието на библиотеката. После побърза да затвори очи, тъй като двамата се обърнаха към тях. Следейки внимателно реакциите му, Анабел стори същото.

— Е, добре — обади се шефът. — Няма смисъл да губим повече време. Газът ще изтече след три минути. Ще изчакаме да се разсее и ще дойдем да ги извадим.

— Къде ще ги хвърлим? — попита другият.

— На едно уединено място. Но няма страшно, защото дори да ги открият, ченгетата няма как да установят причините за смъртта. Това е сладкото на цялата работа.

После двамата вдигнаха стълбата и излязоха. Стоун изчака щракването на ключалката, приседна и се плъзна към работната маса в ъгъла. Опрял гръб на един от краката й, той успя да се изправи и да хване с върха на пръстите си ножа за отваряне на кашони. После отново седна на пода и се плъзна към Анабел.

— Бързо! — прошепна той. — Хвани ножа и прережи въжето около китките ми! Разполагаме с по-малко от три минути!

Опряха гръб в гръб и Анабел започна да движи острието нагоре-надолу, колкото й позволяваше собственото й въже. В един момент то прониза кожата на Стоун, който изпъшка, но тръсна глава.

— Давай, давай, не обръщай внимание на подобни дреболии!

Очите му не се отделяха от цилиндъра, увиснал над главите им. От мястото си можеше да види таймера, чиито цифри се сменяха с тревожна бързина. За разлика от него Анабел не виждаше нищо. От резките движения нагоре-надолу я заболяха раменете, а очите й засмъдяха от потта.

Най-накрая Стоун усети как въжето поддава и успя да раздалечи ръцете си, осигурявайки й повече пространство за работа. До изтичането на газа оставаше една минута. Миг по-късно Анабел успя да среже въжето. Стоун изправи гръб, развърза крака и скочи. Изобщо не направи опит да стигне до цилиндъра. Първо, защото беше твърде високо и, второ, дори да можеше да го стигне и да спре таймера, онези отвън веднага щяха да разберат, че нещо не е наред. Вместо това грабна кислородната бутилка с маската от далечния ъгъл на склада, които беше забелязал при предишното си идване, и хукна обратно към Анабел.