Колекционерите [The Collectors - bg]

— Но можем да покажем на ФБР книгата и очилата, да им разкажем каквото знаем и да ги оставим да свършат останалото — предложи Стоун.

— Какво? — изгледа го с недоверие Рубън. — Колкото по-далеч сме от тях, толкова по-добре!

Стоун погледна към Кейлъб, който седеше в ъгъла със съкрушен вид и очевидно нямаше желание да се включи в разговора.

— Какво има, Кейлъб?

Библиотекарят си пое въздух, но не вдигна очи.

— Извинявай, че днес се държах грубо, Кейлъб — загрижено подхвърли Анабел. — На практика ти се справи много добре. — За малко не прехапа устната си от тази явна лъжа.

— Не е така — поклати глава Кейлъб. — Ти си абсолютно права, че не ме бива за тая работа.

— Какво има тогава? — нетърпеливо попита Стоун.

Кейлъб отново си пое дъх и най-сетне вдигна глава.

— Днес в библиотеката дойде полиция. Върнаха ми ключовете от къщата на Джонатан и аз веднага отидох там, за да проверя колекцията… — Замълча за момент, стрелна с очи Анабел и се наведе към ухото на Стоун. — Откраднали са Масачусетския псалтир!

Стоун замръзна, а Милтън и Рубън се втренчиха в приятеля си.

— Не ми казвай, че онази книга я няма! — простена Милтън.

— Хей, ако петима са много, аз веднага си тръгвам! — изгледа ги подозрително Анабел. — И без това не си падам по книгите!

Стоун вдигна ръка да я спре и объркано каза:

— Но как може да е станало това?

— Не знам. За проникването в хранилището е нужен специален код, за отварянето на сейфа — също. Липсват каквито и да било следи от взлом.

— Кой друг разполага с кодовете? — попита Рубън.

— Не съм много сигурен.

— Адвокатът положително — обади се Стоун. — Той разполагаше както с ключовете, така и с кода за достъп в хранилището. Могъл е да си запише кода и да си извади дубликат, преди да ти ги предаде.

— Вярно, не бях се сетил. Но остава малкият сейф, за който той не е знаел кода.

— Ако се замислиш, ще видиш, че не му е било чак толкова трудно да се сдобие с него. Особено ако е бил близък с Джонатан и му е ходил на гости. Възможно е и друго — Джонатан сам да му го е дал, но по неизвестни причини адвокатът да не ти го е казал.

— Ако е искал да открадне книгата, защо не го е направил, преди да се срещне с мен? — попита Кейлъб. — Така изобщо нямаше да разбера за нейното съществуване.

— Вярно — кимна с озадачено изражение Стоун. — Но аз все още съм на мнение, че този човек няма нищо общо с убийствата.

— Прекрасно! — проплака Кейлъб. — Само дето Винсънт Пърл ще ме убие, когато разбере! Той е убеден, че тази книга ще бъде венецът на дългогодишната му кариера, а най-вероятно ще обвини мен за кражбата!

— А може би тя е точно негово дело! — предположи Милтън, вдигнал за миг глава от разтворената книга.

— Няма как — въздъхна Кейлъб. — Той не може дори да влезе в къщата, да не говорим за кодовете на хранилището и сейфа. Освен това знае, че такава книга не може да се продаде без съответните документи, удостоверяващи произхода й. Утре отиваме във ФБР, и толкоз!