Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
Стоун се поколеба за миг, после кимна:
— Франклин. Но всички ме наричаха Франк. А ти?
— Елинор. Приятелите ми викат Ели.
— Значи Франклин и Елинор, а? — развеселено я погледна той.
— Ти започна пръв! — обвинително извика тя, но устните й се разтеглиха в усмивка. После усмивката се стопи, а очите й се напълниха със сълзи. — О, Джонатан!
Стоун нежно я прихвана за рамото.
— Не мога да повярвам! — изхлипа тя. — Не го бях виждала цели петнайсет години!
— Няма нищо лошо, ако все още го обичаш.
— До този миг изобщо не бях сигурна.
— Никой закон не забранява подобни неща.
— Ще се оправя — тръсна глава тя. — Била съм и в далеч по-тежки ситуации, повярвай ми.
Избухна в плач в момента, в който изрече тези думи, а Стоун внимателно я притегли към себе си. Двамата седнаха на бетонния тротоар. Стоун я прегърна през рамото, а тя зарови лице в гърдите му. Сълзите й бързо намокриха ризата му и проникнаха до кожата.
Пет минути по-късно тя се успокои. Сълзите й секнаха, остана само хълцането. Отдръпна се от него, разтърка с юмрук подпухналите си очи и подсмръкна.
— Извинявай. Никога досега не съм си изпускала нервите по подобен начин.
— Нормално е да си поплачеш за любим човек — рече Стоун.
— Не е точно така… Искам да кажа, че ти никога…
Стоун сложи длан върху устата й и тихо промълви:
— Истинското ми име е Джон. Джон Кар.
Тялото на Анабел се стегна за миг, после отново се отпусна.
— А аз съм Анабел Конрой. Приятно ми е да се запознаем, Джон. — От устата й излетя дълбока въздишка. — Уф, не бих казала, че подобни неща ми се случват често!
— В смисъл да използваш истинското си име? — вдигна очи той. — Мога да те разбера. Човекът, на когото се разкрих за последен път, направи опит да ме ликвидира.
Стана и й протегна ръка. Анабел се възползва от помощта му, но пръстите й останаха преплетени с неговите.
— Благодаря ти, Джон. За всичко… — Забеляза смущението му и побърза да добави: — Да вървим да търсим Милтън и Кейлъб. Може би изпитват отчаяна нужда от спасители. — Задържа за миг очите си в неговите, после тръсна глава. — Хайде!
Обърнаха се и затичаха по пътя.
59
Свързаха се с Кейлъб от телефонния автомат на една бензиностанция. Макар и ненапълно възстановен от шокиращото откритие в къщата на Джуъл Инглиш, той успя да им разкаже какво се беше случило. После позвъниха на Рубън и се разбраха да се видят в тайната квартира на Стоун. Един час по-късно двамата с Анабел вече разказваха премеждията си.
— Мамка му! — изръмжа Рубън. — Слава богу, че си се сетил за кислородната бутилка, Оливър.
След това дойде ред на Кейлъб и Милтън.
— Обадихме се на полицията от уличен телефон — каза в заключение Кейлъб. — Но това ни отне цял час, защото в ерата на мобилните телефони никой вече не мисли за добрите стари улични автомати. Слава богу, че се сетих да взема онзи свещник, защото по него бяха отпечатъците ми.
— Докосва ли нещо друго? — попита Стоун.
— Хванах се за парапета пред входа — отвърна с тревога Кейлъб и хвърли унищожителен поглед към Милтън. — Защото това техничарче реши да ми изкара ангелите! Не помня, може би съм пипал и нещо друго в къщата. В онзи момент просто бях блокирал.
— Знаеш ли дали пръстовите ти отпечатъци са вкарани във федералния архив? — сбърчи вежди Стоун.
— Естествено — отвърна с въздишка Кейлъб. — А това означава, че копоите отново ще почукат на вратата ми!
— Но каква е връзката на този Норман Джанклоу с цялата история? — попита Рубън.
— Може би е бил шпионин също като Инглиш — отвърна Стоун. — Което вероятно означава, че книгите, които е поръчвал, също са съдържали кодирана информация.
— А двамата само са разигравали неприязън помежду си — добави Кейлъб.
— Добре, но защо са убили Джанклоу? — настоя Рубън.
— Може би от страх, че историята започва да се разплита — предположи Анабел. — Отстранили са Инглиш и са подхвърлили трупа на Джанклоу за заблуда на полицията.
— В такъв случай съм на мнение, че са успели — въздъхна Кейлъб.
— Трябва да отидем в полицията! — мрачно отсече Милтън.
— А какво ще им кажем? — попита Стоун. — Белязаните букви в книгата вече ги няма. Решим ли да разкажем как за малко не ни убиха, ще трябва да признаем незаконното проникване в дома на Албърт Трент. Който със сигурност вече е направил оплакване в полицията. — Обърна се към Анабел и добави: — Фактът, че си го видяла в огледалото, не ни върши работа. Ще бъде твоята дума срещу неговата. А аз не съобщих в полицията за случката във „Файър Контрол“, защото бях сигурен, че няма да открият в склада двамата, които неутрализирах. — Очите му се преместиха на библиотекаря. — Има голяма опасност Кейлъб да е оставил отпечатъците си в дома на Джуъл Инглиш — нещо, което автоматично го превръща в заподозрян. Ако към това прибавим факта, че той и Рубън вече са били в полезрението на властите, нещата се усложняват и полицията няма да повярва на нито една от нашите версии.