Колекционерите [The Collectors - bg]

— Нямам нужда от помощ — обясни й той. — А и работата в гробище не е за човек като теб.

— А каква работа е за човек като мен! — изгледа го тя, сложила ръце на кръста си.

— Човек като теб трябва да има съпруг, деца, къща в предградията, да членува в училищното настоятелство, а може би и да разхожда куче.

— Шегуваш се, нали?

— Да. Какво възнамеряваш да правиш?

— Първо ще върна книгата, иначе Кейлъб няма да ме остави на мира.

— А после?

— После не знам — сви рамене тя. — Нямам навика да планирам толкова надалеч.

Взе една гъба, клекна до Стоун и започна да търка надписа на надгробната плоча. По-късно приготви лека вечеря, двамата хапнаха и излязоха на верандата.

— Радвам се, че се върнах — подхвърли тя.

— Аз също, Анабел.

За пръв път я наричаше с истинското й име.

— Онзи Сийгрейвс те нарече „три шестици“. Какво означава това?

— Означава неща, които са се случили преди повече от трийсет години — въздъхна Стоун.

— Разбирам — кимна тя. — Всеки си има тайни. Все пак мислил ли си да напуснеш това място?

— Това място май е моето място — простичко отвърна той.

Замълчаха, отправили погледи към пълната луна, обляла с призрачната си светлина всичко наоколо.