![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
По-едрият от двамата детективи седна върху бюрото, а Кейлъб се изправи до стената в очакване да му прочетат правата. Щракването на студените белезници щеше да сложи точка на живота му като уважаван гражданин. Падението от почтен библиотекар до престъпник се оказа много бърз процес. Другият детектив извади от джоба си връзка ключове и му я подаде.
— От къщата на Дехейвън, мистър Шоу — поясни той. — Намерихме ги у вашия приятел Рубън Роудс.
— По-скоро познат — успя да изломоти Кейлъб.
Детективите се спогледаха.
— Както и да е — кимна по-едрият. — Между другото, той вече е на свобода.
— Това означава ли, че вече не го подозирате?
— Не. Проверихме неговите и вашите показания и стигнахме до заключението, че можем да го освободим, поне засега.
Кейлъб погледна ключовете в ръцете си.
— Мога ли да отида в къщата, или тя все още е запечатана?
— Огледът приключи, можете да ходите там, когато пожелаете. Но за всеки случай не се качвайте на тавана.
— Искам да проверя колекцията от редки книги, защото съм изпълнител на завещанието му.
— Да, знаем това от адвокатите на покойния.
— Свободен ли съм? — погледна ги объркано Кейлъб.
— Да, ако нямате нещо друго, което искате да споделите с нас — отвърна по-едрият и заби въпросителен поглед в лицето му.
— Ами… Не. Желая ви успех в разследването.
— Благодаря.
Дебелият слезе от бюрото, кимна на колегата си и тръгна към вратата.
Известно време Кейлъб остана неподвижен. Виеше му се свят, не можеше да повярва на късмета си. После на лицето му се изписа учудване. Защо са освободили Рубън? Защо му връщат ключовете от къщата на Джонатан просто ей така? Това не е ли постановка? Няма ли да скочат отгоре му още в коридора, обвинявайки го, че е откраднал ключовете или че се опитва да избяга? Беше се нагледал на такива неща по телевизията.
Открехна вратата и предпазливо надникна през процепа. Коридорът беше пуст, всичко в библиотеката изглеждаше нормално. Не се виждаха нито полицаи, нито командоси в маскировъчно облекло. Изчака още няколко минути, но навън всичко беше спокойно. Неспособен да разгадае ходовете на полицията, той бавно осъзна, че имаше нещо, което не търпеше повече отлагане. Напусна библиотеката преди края на работното време, скочи в колата и натисна газта към квартала на Дехейвън. Слезе в хранилището и отиде направо към малкия сейф зад картината. Трябваше да види дали в книгата има печат на библиотеката. Набра кода, дръпна вратичката и се вкамени.
Масачусетския псалтир го нямаше там.
Вечерта всички се събраха в дома на Стоун, за да видят наскоро освободения Рубън. Стоун изчака да стихне радостта на приятелите, после придърпа лист хартия и написа: „Предпочитам да не говорим тук.“ Докато нахвърляше няколко допълнителни инструкции, групата продължаваше да си бъбри.
Половин час по-късно Милтън и Кейлъб напуснаха къщичката. Двайсет минути след тях си тръгнаха Рубън и Анабел. А след още трийсет минути самият Стоун пълзеше по корем във високата трева около къщата. Напусна гробището през малка дупка в оградата от ковано желязо, скрита зад широка надгробна плоча.
След продължителна обиколка из старата част на Джорджтаун той влезе в малък парк, където вече го чакаха останалите. Направи им знак да го последват, прекоси тясната уличка и отключи вратичката, полускрита зад огромен контейнер за смет. Изчака приятелите си да влязат, затвори след тях и завъртя слабата крушка над главата си. Помещението беше без прозорци, следователно нямаше опасност някой да види светлината. Групата се настани върху двата плетени стола и няколкото празни каси, пръснати около тях. Анабел огледа тясната мръсна стаичка и се пошегува:
— Наистина знаеш къде да поканиш една изтънчена дама. Предполагам, че на това място се организират щури купони.
— Да чуем доклада ти — сухо отвърна Стоун.
Няколко минути й бяха достатъчни, за да разкаже какво са открили двамата с Кейлъб. След това подаде на Стоун книгата и специалните очила.
— Права си, това наистина прилича на шифър — обяви миг по-късно домакинът.
— Кой може да вкарва шифър в библиотечни издания? — продължително го изгледа Анабел.
Стоун подаде книгата и очилата на Милтън. Подпрял брадичка с юмрук, Рубън замислено каза:
— Дали има нещо общо с убийството на Бихан? Той е имал връзки с Министерството на отбраната и с разузнаването, а там гъмжи от шпиони.