Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Кучета! — изруга Мандорален. Кокалчетата на пръстите му побеляха, юмруците му сграбчиха перилата.
— Спокойно — предупреди го Гарион. — Леля Поул казва, че трябва да се крием от чужди погледи.
— Не мога да понасям такова нещо! — извика Мандорален.
Веригата, която приковаваше робите един към друг, беше стара и ръждясала. Когато един от клетниците се препъна и падна, най-силно ръждясалата брънка се счупи и мъжът неочаквано се озова на свобода. С ловкост, породена от отчаяние, той бързо скочи, направи няколко крачки и се хвърли в мътната вода на реката.
— Насам, човече! — извика му Мандорален.
Плещестият нийсанец размаха камшика, посочи към избягалия и каза на мургите:
— Гледайте!
— Спри го, идиот такъв! — яростно кресна най-високият мург. — Платил съм със злато за него.
— Вече е прекалено късно. — Грозно ухилен, нийсанецът продължи да гледа. — Вижте!
Плуващият изведнъж нададе ужасен писък, изчезна под водата и след миг отново се появи. Ръцете и лицето му бяха покрити със слузестите, дълги цяла стъпка пиявици, с които беше пълна реката. Виейки, борещият се човек изтръгваше набъбналите им от кръв тела, откъсвайки парчета от собствената си плът.
Мургите започнаха да се смеят.
Умът на Гарион избухна. Той съсредоточи волята си, посочи с ръка към кея до кораба на Грелдик и изрече:
— Отиди там! — И внезапно почувства как огромна вълна сила — като че някакъв водопад — се оттича от него и го напуска. Почти изпаднал в безсъзнание, младежът се олюля и се облегна върху Мандорален. Грохотът в главата му беше оглушителен.
Робът изведнъж се намери легнал на кея. Вълна от изтощение заля Гарион; щеше да падне, ако Мандорален не го беше задържал.
— Къде отиде той? — попита Барак, все още взрян в мястото, където допреди миг плуваше робът. — Удави ли се?
Без да произнесе нито дума, само с леко кимване, Мандорален му посочи роба, който лежеше безсилно на драснианския пристан на двайсетина стъпки от носа на техния кораб.
Барак погледна към роба, после отново към реката и примигна от изненада.
Малка лодка с четирима нийсанци на веслата се отдели от другия кей и съвсем целенасочено пое към кораба на Грелдик. На носа стоеше висок мург. Обезобразеното му лице беше ядосано.
— Посегнахте на моя собственост — изкрещя той, щом ги наближи. — Веднага ми върнете роба.
— Защо не дойдеш да си го вземеш, мурго? — извика Барак, после пусна ръката на Хетар. Алгарът взе една кука, с която да придърпа лодката на натрапниците.
— Ще ме оставите ли на мира? — запита мургът. В гласа му се прокрадна съмнение.
— Ела де, ела. Ела да обсъдим всичко на спокойствие — предложи вежливо Барак.
— Пречите ми да си прибера роба, който ми принадлежи — оплака се мургът.
— О, нямаме такова намерение — възрази Барак. — Разбира се, първо ще се обърнем към закона. Този пристан е територия на Драсния, а в това кралство робството е забранено със закон. Щом случаят е такъв, следователно този мъж вече не е роб.
— Ще докарам хората си — закани се мургът. — Ако трябва, ще си взема роба със сила.
— В такъв случай ще разглеждаме поведението ви като нахлуване в територията на Драсния — предупреди го Барак с израз на дълбоко съжаление. — В отсъствието на нашите драсниански братовчеди ние сме принудени да защитим кея от тяхно име. Как смяташ, Мандорален?
— Забележката ти е изключително точна, милорд — отвърна Мандорален. — Според възприетата практика честните хора са морално задължени да защитят територията на родствениците си в момент, когато те отсъстват.
— Това е — обърна се Барак към мурга. — Разбрахте как стоят нещата. Приятелят ми е аренд, така че той е напълно неутрален по повдигнатия въпрос. Смятам, че трябва да приемем мнението му.
Моряците на Грелдик вече се бяха покатерили по мачтите и текелажа на кораба и висяха по въжетата като огромни зли маймуни; опипваха дръжките на оръжията си и се хилеха срещу мурга.
— Има още един начин — зловещо изрече мургът.
Гарион почувства, че у него отново се събуждат тласъците на силата и долови тих звук, отекващ в главата му. Почувства ужасна слабост, ала се стегна, хвана се за парапета и се опита да съсредоточи цялата си енергия.
— Престанете — решително заяви леля Поул и се приближи към тях по палубата, следвана от Се’недра и Дурник.
— Ние просто водехме правен спор — невинно обясни Барак.
— Зная какво правехте — отсечено отвърна тя. Очите й бяха гневни. Тя студено погледна мурга в лодката и каза: — По-добре си идете.
— Първо трябва да си взема нещо, което ми принадлежи — извика той.