Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Естествено Джинийн се възползва от съдействието на Маккоун, който е заменил директорското си кресло в ЦРУ за членство в дирекционната комисия на „ИТТ“. Маккоун обсъжда работата със своя приемник в секретната служба, Ричард Хелмс. Малко по-късно довереният пълномощник на Джинийн Бил Мериам се среща във фоайето на „Карлтън“, вашингтонския хотел на „Шератън“, с един агент-ветеран от ЦРУ. (Името му е Уилям Броу.) Пратеникът на „ИТТ“ казва на свръзката на ЦРУ, че Джинийн е съгласен да подпомогне с големи суми изборната борба на противниците на Алиенде, а ЦРУ би могло да достави тези суми, където трябва.
Оказва се обаче, че този път „ИТТ“ и Джинийн действуват бавно. Двамата агенти се срещат в хотела в края на юли 1970 г., а на 4 септември Алиенде спечелва президентските избори. Това означава, че времето, което чилийската десница има на разположение, за да използува резултатно парите, се оказва недостатъчно.
От този момент „ИТТ“ предлага на секретната служба голям брой планове, които стигат и до Белия дом. Според една от тези идеи, на десните политици, заемащи ключови позиции, би трябвало да се отпусне като подкуп един милион долара, за да ги склонят да образуват коалиционно правителство против Народния фронт. Според друга версия стотици хиляди долари биха били преведени за подпомагане на десния чилийски печат и телевизия. На тези преговори в обсъждането на плановете участвуват и тогавашният външен министър Роджърс, и Кисинджър, главен съветник на президента, по-късно министър на външните работи. Всъщност никой не знае точно колко от предложените суми стигат до Чили и в чии ръце отиват.
Положението се променя, когато през септември 1971 правителството на Алиенде предава управлението на деловите интереси на „ИТТ“ в ръцете на правителствен пълномощник. Тогава Джинийн кани на обяд Питър-сън, тогавашен главен съветник на Никсън по международните икономически въпроси, и му предава план за сваляне на Алиенде, състоящ се от 18 точки. Предложението си той формулира по следния начия: „Всичко трябва да се извърши много тихо, но много резултатно и трябва да се осигури системата на Алиенде да не преживее следващите шест месеца.“
Колко е доверчиво правителството на Алиенде показва фактът, че през февруари 1972 г., два месеца преди да е изтекъл шестмесечният срок, определен от шефовете на „ИТТ“, то още води преговори с хора от концерна за формата на обезщетението. Алиенде става от масата за преговори и сочи вратата на „ИТТ“ около три седмици по-късно. Защото тогава в САЩ излиза на бял свят подлият съзаклятнически план, който се плете срещу Чили в триъгълника „ИТТ“—ЦРУ—Белия дом.
Документални доказателства, които точно да показват подривната работа в този „триъгълник“ след разрива, не са се появили и до днес. Няма съмнение обаче, че военният преврат срещу народното правителство е съзрял и проведен съгласно „сценария“, който Джинийн изпраща на Питърсън. По този повод си струва да се чуе мнението на сенатора Володя Тейтел-бойм, един от големите политици на Чилийската комунистическа партия и най-авторитетните нейни водачи, емигрирали в чужбина: „Осемнадесетте точки са грижливо разработен план за нападение, план на заговор, който обхваща всички равнища и области: от финансова и икономическа блокада до подкуп на вестници и журналисти. Особено внимание заслужава седма точка. В нея се казва, че трябва да се държи връзка със заслужаващите доверие кръгове в чилийските въоръжени сили. Възникналите с други средства масови безредици ще създадат атмосфера на насилие — пишат авторите на плана, — а това ще подготви военните за намеса.“
В особено съзвучие с изявлението, направено след фашисткия преврат от видния ръководител на Комунистическата партия, е мнението на най-новия историк на „ИТТ“ А. Сампсън. То е записано през март 1972 г., когато от изнесените пред обществеността документи светът вече е научил за чилийските планове на „ИТТ“, но самият преврат още не е извършен.
Сампсън изтъква не само, че поведението на „ИТТ“ показва „характерна за тръста арогантност, двуличие, склонност към корупция и безмилостен натиск спрямо правителствените органи“. Авторът разглежда отношенията между наднационалния тръст, капиталистическото правителство и секретните служби и в по-широк смисъл. Той цитира Ричард Бисъл, един от заместник-директорите на ЦРУ, който през шестдесетте години казва, че „шпионите много по-резултатно могат да се прикриват в канторите на големите международни фирми, отколкото в посолствата“. От всичко това английският автор вади следното заключение: „Джон Маккоун е бил едновременно директор на «ИТТ» и съветник на американската тайна служба. Как е мислел той: всъщност за кого е работил, когато е преговарял с Ричард Хелмс? Защото инструкциите е получавал от «ИТТ», но връзките му са водели в секретната служба. Така че — както толкова шефове на «ИТТ» преди него — лесно е могъл да смята държавните интереси и интересите на тръста за едни и същи.“