Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
След тези две големи печалби Состънийс Бен се заема да укрепи своята малка империя. Още в началото блъфът не е чужд на неговия стил и той отново го използва на още по-високо равнище.
Купува един небостъргач с 33 етажа на „Броуд Стрийт“ в Ню Йорк и ги обзавежда разкошно, макар че тогава — през 1928 г. — финансовата мощ на предприятието не би трябвало да позволи това. Кабинетът му е обзаведен с оригинални мебели от епохата на Луи XIV, а в огромната трапезария на този щаб шефът на кухнята в „ИТТ“ почти всяка седмица организира банкети за много стотици гости — делови приятели на енергичния Бен. Почти всички финансови властелини, от членовете на семейството на Хенри Форд през Рокфелер и Морган до Ротшилд посещават небостъргача на „Броуд Стрийт“. Малко по-късно Бен, който чрез връзките си в Испания намира допирни точки с Ватикана, получава поръчка да организира телефонната мрежа в папската държава.
По този случай той окачва на стената в кабинета си портрет на папа Пий XI, а при завършването на работата подарява на папата златен телефон.
От височината на постигнатите успехи Состънийс Бен оглежда пазара и преценява, че при настоящото състояние все още не би могъл да се пребори с конкуренцията вътре в Съединените щати. Така че продължава да смята за своя действителна ловна територия не САЩ, а останалите страни. Той решава да проведе първата си голяма междутръстова битка със „Сименс“ — и до днес един от най-големите електропромишлени тръстове в Германия. По това време „Сименс“ работи в много близки отношения със заводите „Ериксон“, начело на които стои шведският „кибритен крал“ Ивар Кройгер. Бен започва атаката на два фронта. Най-напред, през 1937 г., предлага съюз на „АЕГ“ — друг германски тръст в електропромишлеността и конкурент на „Сименс“. Заедно те основават фирма под наименование „Електрическо предприятие «Стандард»“. Почти по същото време от холандската „Филипс“ Состънийс Бен купува акциите на старата немска фирма „Лоренц“. По втората линия на нападението Бен успешно се промъква до амбициозния Ивар Кройгер. Шведът му продава част от акциите на „Ериксон“. В замяна Кройгер получава 11 милиона долара, пакет акции на „ИТТ“ и кресло в дирекционния съвет на американската фирма.
Вече цитираният Сампсън в своя труд за „ИТТ“, като подозира нещо, с право поставя въпроса: какво общо има Состънийс Бен с по-късното самоубийство на Ивар Кройгер, което разтърсва борсите на половин Европа? Една английска фирма за счетоводен контрол, като изследва счетоводните книги на тръста „Ериксон“, попада в следите на огромни злоупотреби. Това води до провала на Кройгер, а по-късно и до неговата смърт. Сампсън смята, че е невъзможно ръководството на „ИТТ“ да не е знаело за измамите, извършвани в счетоводната дейност на „Ериксон“.
Пълна светлина по това дело не е хвърлена и до днес. Ясно е само, че въображаемият съюз Бен — Кройгер не би могъл да се осъществи с обикновени средства. По такъв начин „ИТТ“ печели конкурентната борба за немския пазар със „Сименс“ самостоятелно.
До известна степен битката е облекчена, защото през 1933 г. умира Хърнанд, братът на Состънийс Бен, който още във връзка с първата сделка в Испания е наречен „добрият Бен“ („Бен буено“) — различно от неговия брат, който е „лошият Бен“ („Бен мало“). Веднага след смъртта на брат си Состънийс Бен влиза в контакт с Германия на възможно най-високо политическо равнище: когато на 2 август 1933 г. новоизпеченият канцлер Хитлер приема за първи път представители на деловите кръгове на САЩ, „делегацията“ е съставена от двама души. Единият е Состънийс Бен, а другият — пълномощникът на „Стандард“, която спада към деловите интереси на „ИТТ“. Хитлер препоръчва на Бен да потърси чрез тогавашния си стопански съветник, някой си Вилхелм Кеплер, „надеждни“ делови германци, с които си струва да се сътрудничи.
Първия партньор, който Кеплер предлага на шефа на „ИТТ“, е известният банкер от Кьолн Курт фон Шрьодер, който по-късно става член на генералния щаб на СС и до края осъществява връзката между предприятията на „ИТТ“ в Германия и Химлер. Курт фон Шрьодер официално става член на инспекционната комисия на „Стандард“. С посредничеството на Шрьодер посещаващият все по-често фашистка Германия Бен се среща с Гьоринг. Тримата се споразумяват фирмата „Лоренц“, която спада към деловите интереси на „ИТТ“ в Германия, да поеме участие с 28 на сто в самолетостроителното предприятие „Фоке—Вулф“.
След войната Шрьодер е изправен в Нюрнберг като военнопрестъпник пред американския военен съд. Там той казва, че Состънийс Бен лично е утвърдил покупката на акции от „Фоке—Вулф“. Освен това преди войната никога не се е интересувал от това, каква част от печалбите на германското „ИТТ“ се прехвърлят в САЩ. Никога не е задавал на Шрьодер аъпроси, свързани с все по-явната подготовка на Германия за война, и без да протестира, се е съгласил част от печалбите отново да бъде инвестирана в Германия и с това да бъдат увеличени мощностите на хитлеристката оръжейна промишленост.