Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
В продължение на две години делото пътува в лабиринта на различните комисии на министерството и Конгреса, докато през 1970 г. неочаквано е захвърлено: антитръстовото дело срещу „ИТТ“ е прекратено.
Вероятно всичко щеше да свърши дотук, ако междувременно през 1973 г. в Съединените щати не бе избухнал разразилият се в такава буря скандал „Уотъргейт“.
Един от „пострадалите“ в делото „Уотъргейт“ е и министърът на правосъдието Клайндийнст. (С него се срещнахме, когато разглеждахме машинациите на семейство Хънт.) През 1972 г. той твърди пред подозрителната сенатска комисия, че „не е получавал от никого инструкции за прекратяване на процеса срещу «ИТТ».“ Година и половина по-късно, през есента на 1973 г., притиснат от други дела, той вече признава, че първоначално е бил потърсен по телефона от един от вътрешнополитическите съветници на президента Никсън, който му дал напътствия да прекрати делото срещу „ИТТ“. Няколко минути по-късно се обадил самият президент — казва някогашният министър на правосъдието — и лично го призовал да бъдат погребани документите по антитръстовия процес срещу „ИТТ“… Този случай доказва блестящо колко далече стигат ръцете на Джинийн.
Още по-фантастично доказателство пред световната общественост за тъмните машинации на „ИТТ“ представлява поведението на тръста по така наречения „чилийски въпрос“. За да бъде разбрана в нужната степен тази разтърсила света низост на „ИТТ“, струва си да скицираме задкулисния план в южноамериканската дейност на тръста. През двадесетте години, още по време на режима на Состънийс Бен, в ръцете на „ИТТ“ влизат телефонните мрежи на Куба, а по-късно и на почти цяла Южна Америка. Телефонните, а след това и телеграфните връзки обаче означават за „ИТТ“, а по-късно и за застаналите зад него секретни служби такива чувствителни и опасни средства за политически контрол, че редица националистически правителства от най-различна проба национализират телефонните мрежи, собственост на „ИТТ“.
В случаите, когато получават съответно обезщетение, шефовете на „ИТТ“ в общи линии признават национализацията. Така е в случая с Аржентина по времето на Бен, а по време на господството на Джинийн — с Бразилия и Перу. (В Перу например от обезщетението, което изплаща военното правителство, „ИТТ“ строи в столицата на държавата луксозен хотел „Шератън“.)
Що се отнася до Куба, разбира се, революцията национализира някогашната телефонна мрежа на „ИТТ“ без обезщетение — тук Джинийн се оказа безсилен.
(За негово утешение той можа само да подари на един емигрирал кубински диктатор с окървавени ръце — на Батиста — също такъв златен телефон, какъвто Бен бе подарил някога на папата.)
След национализацията в Перу, преминала относително гладко, „ИТТ“ държи телефоните само на още три места: в „родината“ на концерна Пуерто Рико, на Вирджинските острови, където е роден Бен, и в Чили!
Още от това изброяване се разбира, че Чили е единствената държава, където „ИТТ“ и американската секретна служба, която стои зад него, в истинския смисъл на думата „са поставили ухо“ на телефонната мрежа. За САЩ тази мрежа става от жизнена необходимост и в политическо отношение, когато в Чили започва да съзрява промяна на системата, обещаваща възможности за осъществяване на целите на социализма по мирен, парламентарен път.
Разбира се, става дума не само за политика, но и за пари. Бен купува чилийската мрежа от англичаните още през 1930 г. и тя носи на тръста огромни печалби — не на последно място защото „ИТТ“ сключва с водачите на тогавашната държава договор, според който всички свои задължения към фирмата Чили трябва да плаща в злато. През 1970 г., в годината на чилийския обрат, мрежата на „ИТТ“ в държавата ангажира повече от шест хиляди души, а стойността на капиталовложенията възлиза на около 200 милиона долара.
Още в началото на 1970 г., преди изборите, които дават властта на Алиенде, като първостепенна точка в дневния ред на дирекционния съвет на „ИТТ“ стои „чилийският въпрос“. Както по-късно се разбира, Джинийн още в началото е на мнение, че икономическите методи не могат да дадат резултати: прогресът на народните сили трябва да бъде възпрепятствуван с помощта на секретната служба на Съединените щати, а с това да бъде премахната и опасността, която заплашва последната телефонна мрежа на „ИТТ“ в Южна Америка.