Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Состънийс Бен залага на „хитлеровия кон“ до такава степен, че развива още по-усилено и по-бързо фирмите на „ИТТ“ в Германия в сравнение с дъщерните си предприятия в други страни. В средата на войната, през 1943 г., една официална американска следствена комисия формулира този факт по следния начин: „ИТТ“ енергично е финансирала индустриалната си експанзия в Германия и постоянно е увеличавала оборота на германските предприятия, докато при други дъщерни фирми оборотът тъпче на едно място или намалява.
Другият, може би по-интересен и от Шрьодер делови съдружник, който предлага обкръжението на Хитлер на „ИТТ“, е един юрист на име д-р Герхард Алоис Вестрик — съпритежател на голяма адвокатска кантора в Берлин. (Между другото след Втората световна война по-малкият брат на същия Вестрик е министър във Федерална република Германия по време на християндемократическото правителство на Ерхард!)
Герхард Алоис Вестрик и по-рано представя американски фирми в Германия и във връзка с това сътрудничи с една от най-авторитетните адвокатски кантори в столицата на САЩ — фирмата на Съливан и Кромуел. Един от собствениците на тази кантора е Джон Фостър Дълес, ползващият се с лоша слава външен министър на Съединените щати, прокламатор на „студената война“, който в годините на Втората све-товна война е пълномощник на американската секретна служба в Швейцария.
Тъкмо Вестрик свързва за първи път секретните служби на САЩ с хитлеристка Германия и „ИТТ“.
Също както Шрьодер той става член на дирекционната комисия на „Стандард“, а преди началото на войната многократно посещава Бен, който поддържа комфортно жилище в луксозния нюйоркски хотел „Плаца“. Нещо повече — Европа отдавна е в пламъците на войната, когато Вестрик отново посещава Ню Йорк и като гост на Состънийс Бен заедно с двамата си сина отсяда в хотел „Плаца“. Тук го посещават редица американски бизнесмени — в по-голямата си част онези, които сим-патизират на Хитлеровия режим и се противопоставят на влизането на Съединените щати във войната. Тук, в хотел „Плаца“, Бен представя на Вестрик и американския автомобилен крал Хенри Форд.
По това време, по повод на посещението в Съединените щати, избухва голям скандал, тъй като вашингтонският представител на английската секретна служба „вдига под тревога“ вестниците. Скоро Вестрик трябва да напусне Америка, но в джоба си той носи един документ. С него Состънийс Бен упълномощава Вестрик за периода на войната със съдействието на Шрьодер и СС да направи всичко за защита на интересите на „империята“ „ИТТ“ в Германия.
В същото време предприятията на „ИТТ“ трупат огромни печалби не само във фашистка Германия, но и в Съединените щати. В изследователския институт на „ИТТ“ в САЩ с конструиран специален прибор, с помощта на който английските и американските търговски кораби откриват по-бързо и по-лесно германските подводници и по такъв начин могат да избягнат техните торпеда. Докато бомбардировачите „Фоке—Вулф“, които спадат към интересите на „ИТТ“, вият над търговските съдове, същите съдове с прибори на „ИТТ“ се предпазват от германските торпеда…
В годините па Втората световна война Состънийс Бен и „ИТТ“ възсядат два коня едновременно. С края на войната единият кон отпада. От този момент (благодарение на връзките, които го свързват с американската секретна служба) „ИТТ“ се представя в Европа категорично като продукт на „победилата американска демокрация“.
За изненада на всички още на 25 август 1944 г. — Деня на освобождението на Париж — Состънийс Бен се появява в старателно замърсена полковнишка униформа, за да анализира деловите интереси на „ИТТ“ във Франция. Като се движи по следите на американската армия, той е между първите шефове на тръстове в САЩ, които стъпват на територията на победена Германия.
За да се движат свободно по германска земя, той и още трима членове на дирекционния съвет за броени дни са произведени в чин бригаден генерал. На първо време няма начин да се преговаря с Шрьодер, един от двамата хитлеристки съдружници, който — тъй като е висш офицер в СС — се оттегля в сянка. Но преоблечените като бригадни генерали директори на „ИТТ“ много бързо намират за Вестрик нови документи, според които той е работил за американската армия. (Несъмнено в това има известна доза истина. Между 1941 и 1945 г. Вестрик многократно пътува в Швейцария и там води преговори с Джон Фостър Дълес. Според американския стопански историк Джеймс С. Алън, който в книгата си „Монополистичният капитализъм и мирът“ разкрива още през 1946 г. връзката между хитлеристите и „ИТТ“, Вестрик е двоен агент — работи едновременно за тайните служби и на САЩ, и на Германия.)