Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Този метод е добър преди всичко, защото властите в различните държави по-трудно могат да идентифицират или да контролират често много добре маскираната дейност на „ИТТ“. Много по-трудно е да се държи под око столикият супермонопол, отколкото използващите други методи на ръководство тръстове, маркирани с името на „Форд“ или „Дженеръл Мотърс“.
За да бъде създаден успешно новият облик на фирмата, са нужни колкото може повече предприятия. Защото колкото повече са маските, толкова дегизирането е по-лесно. По тази причина (особено във втората половина на шестдесетте години) по указания на Джинийн „ИТТ“ започва истинска „пазарна маниащина“.
Най-напред купува фирмата за автомобили под наем „Ейвис“. Купува осигурителни дружества, фабрики за електрически лампи, училища за секретарки, завод за производство на водни помпи и системи за стенограф-но писане. Купува огромния строителен тръст „Левит“, които всяка година строи четвърт милион самостоятелни къщи в Съединените щати. Купува най-голямото в САЩ предприятие за производство на стъкло и керамика и най-голямата пекарна в Америка, която залива Щатите с бонбони, дузини видове хлебни изделия и пържени картофи в целофанени пликчета. Накрая купува и разширява светкавично хотелиерския тръст „Шератън“, който днес има луксозни хотели в 38 държави и е най-големият конкурент на „Хилтън“ и „Интерконтинентал“. В списъка фигурира само едно нещо, което „ИТТ“ не успява да купи: телевизионната компания „Ей Би Си“ — тази покупка е възпрепятствувана от американското Министерство на правосъдието.
През 1969 г., десет години след като Джинийн взима властта, старото „ИТТ“ вече не може да бъде познато. За десет години оборотът му нараства от 776 милиона долара на пет и половина милиарда (а след още три години — на близо 9 милиарда) долара. В листата на американските големи компании концернът скача от 52-ро място на девето, като след нови три години от девето застава на пето място.
Това развитие остро противоречи на онези защитници на капиталистическата система, които се стараят да накарат света да повярва, че в „ерата на менажерите“ големите международни тръстове се управляват от някаква „безопасна основа“. „ИТТ“ е един от най-младите и най-модерни наднационални тръстове. Джинийн не е „собственик“ в смисъла, в който са братята Рокфелер или Хенри Форд. И все пак правото да взема решения е изключително в негови ръце.
Взривоподобното разрастване на „ИТТ“ по време на „второто кралство“ също има своите тъмни епизоди, както и в периода на основателя Состънийс Бен. За тези тъмни дела естествено са нужни влиятелни и обикновено добре платени връзки, точно така, както по време на есесовеца Шрьодер или Вестрик.
Във ведомостите за работните заплати на „ИТТ“ фигурират десетки висши чиновници от външното министерство или Министерството на правосъдието, които са напуснали своите служби там. Служители на „ИТТ“ са бившият председател на Световната банка Юджийн Блак и бившият директор на американската секретна служба (ЦРУ) Джон Маккоун. Бивш служител на „ИТТ“ е вече починалият Тригве Ли, някогашен генерален секретар на ООН, както и Спаак, бивш генерален секретар на Атлантическия блок, многократен външен министър на Белгия и министър-председател…
На основата на тези връзки едва ли трябва да се учудваме, че „ИТТ“ „може да уреди всичко“ — или почти всичко.
Един от най-ярките примери, които потвърждават това, е антитръстовото съдебно дело, което от години се води срещу „ИТТ“. Пс разбираеми причини историята на американските антитръстови следствия не може да се похвали с много успехи. И как може да се очаква от една държава на монополистичния капитализъм да разбива с нужната енергия стремежа към разширение на станалите прекалено силни монополи? Естествено повечето от антитръстовите дела се превръщат в проста формалност. Така беше някога с делото срещу „Стандард Ойл“, или с „Уестърн Електрик“ в историята на „ИТТ“, която е раздробена, но с това се заздравява тъкмо монополното и положение.
Но както и да е. Още през 1968 г. Министерството на правосъдието на САЩ възбужда срещу „ИТТ“ антитръстово дело. Според служители на министерството „ИТТ“ трябва да продаде някои от най-съществените си предприятия, сред които са част от строителният тръст „Левит“, предприятието за коли под наем „Ейвис“ и доста хотели на „Шератън“.